О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 11 септември 2018 г.
Смесен петчленен състав на съдии от Върховен касационен съд и Върховен административен съд, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Албена Бонева гр. д. № 45-А/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Районен съд – Пловдив е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд – Пловдив по искова молба, подадена от Й. Н. Й. против [община] за установяване със сила на присъдено нещо между насрещните страни къде се намират имотните граници на УПИ-Х.
Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Й. Н. Й. твърди, че съществува спор между него, като собственик на недвижим имот, съставляващ УПИ-Х по плана на [населено място], [община], обл. Пловдив и [община] за това къде се намират имотните граници на посочения парцел. Според ищеца – това са съществуващите на място огради. Насрещната страна оспорва и със заповед № 1171/27.10.2006 г. е попълнила кадастралната основа с нов поземлен имот № 9. Тази заповед е отменена с решение на ВАС, но кметът на общината отказва да се съобрази със съдебното решение и не изпълнява задължението си да коригира със съществуващите огради (имотни граници според ищеца) границите на улици – публична общинска собственост.
Сезираният Административен съд – Пловдив прекратил пред себе си производството, като е изпратил делото за разглеждане на Районен съд Пловдив. Изложил е съображения, че спорът не е относно съществуването или несъществуването на едно административно право или административно правоотношение, а за установяване на граници (право на собственост).
От своя страна, приемащият Районен съд – Пловдив е отказал да се произнесе по иска и е повдигнал препирня за подсъдност. Мотивирал се е, че в конкретния случай твърденията на ищеца не са относно „наличие на спор за пространствените предели на правото на собственост за имот, относно който не е налице план за регулация, кадастрален план или друг план, установяващ граници между недвижими имоти“. Напротив, ищецът твърди, че имотът е урегулиран, че за него съществува административно правоотношение, което е било признато със съдебно решение, както и, че съществува интерес от установяването на това правоотношение в рамките на чл. 128, ал. 2 АПК. В допълнение е посочил, че ако исковата молба е неясна, сезираният съд е този, който трябва да предприеме действия по изясняването и, а в случая спорът не може да се квалифицира по чл. 109а ЗС съобразно изложеното от Й. Й. в неговата искова молба.
Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа иска на Й. Н. Й., включително и да прецени допустимостта й, е Районен съд – Пловдив, по следните съображения:
Съдът е този, който квалифицира процесуалните действия на страните, включително и исканията за защита и съдействие, следователно сам преценява дали е сезиран с иск за установяване на административно правоотношение, съответно административно право или с иск за установяване съществуване или несъществуване на гражданско право или правоотношение, независимо от използваните от страната правни понятия. В случая спорът е относно имотна граница/граници на имот, за който ищецът твърди, че притежава в собственост. Сам Й. не се позовава на установена с цитираните административни решения регулационни или кадастрални граница, а на установените имотни граници по заключенията, слушани по административните дела. Нещо повече, с представеното с исковата молба решение № 9495/25.06.2013 г. по адм. д. № 4641/2013 г. на ВАС, Второ отделение, е отменена заповед № 1171/27.2006 г. на кмета на [община] за изменение на кадастралния план, засягащо имота на ищеца, защото има неразрешен спор за материално право, който е недопустимо да се разрешава в административното производство за попълване непълноти и грешки на кадастралния план.
Следователно търси се защита на правото на собственост в границите, твърдяни от ищеца, което именно право се оспорва от насрещната страна и това право е гражданско. Наличието на действащи регулационни и/или кадастрални планове не променя горния извод, нито е пречка за гражданскоправна защита на правото на собственост (срв. и разясненията по ТР № 8/2015 от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС). Компетентен да разгледа правния спор е гражданският съд, който следва да прецени и редовността на исковата молба, като изясни правопораждащите юридически факти относно защитаваното субективно материално право, петитума, правният интерес от иска, както и другите процесуални предпоставки за съществуване и за надлежно упражняване правото на иск. В случая нередовността на исковата молба не е свързана с неяснота относно характера на правото, чиято защита е потърсената от Й. с предявяване на иска, поради което не е имало основание първо сезираният Административен съд – Пловдив да я оставя без движение.
Воден от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба, подадена Й. Н. Й. против [община] за установяване със сила на присъдено нещо между насрещните страни къде се намират имотните граници на УПИ-Х, е Районен съд – Пловдив.
ИЗПРАЩА по подсъдност делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Административен съд – Пловдив за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: