О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
София, 06.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 673/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Б” ООД – гр. Р. срещу решение №130 от 14.08.2008г. по гр.д.218/08г. на Разградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение №44 от 25.03.2008г. по гр.д. 438/2007 на Разградски районен съд, в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете, предявени от дружеството – касатор за прогласяване нищожност на предварителни договори от 29.12.2006г. заверени под номера № 5* на нотариус К. П. с район на действие Районен съд – гр. Р., с които съдружниците в “ Б. приват”98 “ ООД – гр. Р., П. Е. , Б. Г. и И. И. / ответници по спора/ са поели задължение да прехвърлят дружествените си дялове на “ С. материали” А. – гр. Р..
Ответникът по касация – “С” А. – гр. Р. поддържа общо, че подадената жалба е неоснователна. Останалите ответници не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касаторът, не е приложил изложение по чл.284, ал.3 т.1 ГПК, а основания за допускане на касационно обжалване е посочил в касационната жалба, като е формулирал като съществен въпроса относно правната трактовка на предварителния договор за продажба на дружествен дял в ООД и го е свързал с разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Този довод е обосновал с това, че липсвала съдебна практика относно предварителни договори за продажба на дружествен дял. Посочил е, че въззивния съд е изходил единствено от факта, че предварителния договор има само облигационно действие, а не транслативно като е приел в тази връзка, че тези договори “ не могат да заобикалят закона, нито да бъдат проява на злоупотреба с права на съдружници”. Посочено е още, че липсвали мотиви и диспозитив за противоречие на процесните договори с разпоредбите на чл.30 и чл.35 от Закона за защита на конкуренцията. Поддържано е, че чл.19 ЗЗД давал генерална уредба на предварителните договори, а чл.129, ал.2 ТЗ уреждал възможността за прехвърляне на дружествен дял на трети лица – несъдружници, която можела да се реализира само при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник, а самата форма била писмена с нотариална заверка на подписите. Твърдяно е и наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с разбирането на касатора, че съдът с обжалваното решение в противоречие с решение №235/22.02.2000г. по гр.д. 1272/99 на ВКС. , V г.о. бил приел, че ищецът разполагал с други ефективни механизми за защита на своите права. С. приложеното решение на ВКС. било прието, че ако вече били прехвърлени дружествените дялове, иск за тяхната нищожност бил недопустим, а в случая не било извършено прехвърляне, за да може с установителен иск да се “твърди порочност на вписването в търговския регистър”. Направен е извод, че процесните договори не са сключени при добросъвестно поведение на страните по тях.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Така поставен, сочения като съществен въпрос има само общо доктринерно разрешение. Цитираната разпоредба изисква съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с интерпретиране на събраните доказателства, които се квалифицират по чл.281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице разглежданото основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед така определената дефинитивност, липсата на съдебна практика не установява наличие на тези предпоставки. Не обосновава тяхното наличие и соченото за това, че съдът не се е произнесъл, според касатора, по всички доводи заявени от него във връзка с иска по чл.26 ЗЗД, който е бил разгледан от съда, тъй като този довод е неотносим към касационното обжалване въобще, поради установената процесуална възможност да се иска допълване на съдебния акт-арг. чл.193 ГПК /отм./, респ. чл.250 ГПК. Страната неправилно интерпретира и мотивите на атакуваното решение. За да приеме неоснователност на предявените искове по чл.26, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е разгледал сключените предварителни договори, като е отчел, че сключването на окончателния договор е било обвързано от условие, а именно – след приемане на решение на Общото събрание на “Б” ООД – гр. Р. за продажба на дружествените дялове. Като от тези факти е извел и липсата на противоречие със закона. Отчел е и това, че процесните договори са сключени в изискуемата за тяхната валидност форма и не страдат от сочените пороци, тъй като всеки съдружник и съобразно дружествения договор може да се разпореди свободно с дела си. Дотолкова, доколкото не е формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос относим към решаващите изводи на съда, респективно не са развити и доводи във връзка с неяснота на приложената правна норма то и соченото основание не е налице.
Не се обосновава и наличие на предпоставките на нормата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК / неправилно определена от касатора като т.1 тъй като не е сочена трайна или задължителна практика на ВКС. , респ. ВС/, с оглед изискването на фактическия състав съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Освен че, съждението на въззивния съд – че ищеца разполагал с други ефективни форми на защита- не съставлява съществен въпрос, тъй като не определя решаващ извод или краен резултат на съдебния акт, то и соченото като противоречиво решение на Върховния касационен съд и обжалваното, не третират сходни хипотези т.е. не е налице обективен идентитет между тях, тъй като имат различен предмет- с обжалваното е разглеждана нищожност на предварителни договори, а с решението на ВКС. е разглеждана нищожност на договори за прехвърляне на дружествен дял, които имат различни правни последици. Следователно, тези решения не могат да обосноват наличие на противоречива практика и приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Доводите за неправилност на обжалвания съдебен акт следва да се отнесат към разпоредбата на чл.281 ГПК, поради което те не са предмет на настоящето производство.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Ответниците по касация не са претендирали разноски, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №130 от 14.08.2008г. по гр.д.218/08г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: