3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
С., 11,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 986/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ТПК „К. -2” / в ликвидация/ – [населено място] против решение №43 от 21.07.2011 г. по т.д. № 190/2011 г. на Старозагорски окръжен съд.
Ответникът по касация – Д. Р. Р. от [населено място] е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
В своето изложение касаторът е поддържал за установено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което е обосновал с поставени въпроси, свързани с наличие на активна легитимация на ищцата с оглед законосъобразността на избора й за член – кооператор. Сочено е и противоречие при разрешаване на тези въпроси със съдебна практика – приложени решения на ВтАС , обосноваващи според касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Така изложеното разбиране за липса на валиден избор на Р. като член – кооператор е относимо към оплакване за евентуална недопустимост на решението, поради липсата на активна процесуалноправна легитимация на ищцата да предяви иска по чл.58 ЗК.
С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно допустимостта на обжалваното решение се разглежда независимо от това дали е бил формулиран изрично от касатора. Така въпросът за това дали ищцата е имала качество на член- кооператор към момента на вземане на атакуваните решения има отношение не само към нейната материалноправна легитимация, но и към процесуалноправната й легитимация. Този извод произтича от това, че правото на иск по чл.58 ЗК е предоставено, съобразно ал.2 на текста, на лимитивно определени лица, които са и легитимирани да искат отмяна на решенията на общото събрание на кооперацията. Поради това и наличието на качеството член-кооператор към момента на вземане на оспорваното решение, е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно. В случая съдилищата са изложили мотиви, за наличие предпоставките за придобиване на членство от ищцата, но тъй като е налице оспорването му , с оглед незаконосъобразност на взетото от УС решение за приемането на ищцата за член-кооператор, следва да се приеме, че е налице и довод за евентуална недопустимост на обжалваното решение. Или въпросът за наличие на процесуалноправна легитимация на ищцата в процеса е релевантен за допустимостта на обжалваното решение. Освен това, същият има и материалноправен аспект с оглед рефлексията на установеността на членственото правоотношение и върху материалното правоотношение, предпоставящо основателността на иска, в какъвто смисъл могат да се третират също и поставените от страната въпроси, спрямо които е развито и обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да удостовери внасянето на държавна такса в размер на 40лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №43 от 21.07.2011 г. по т.д. № 190/2011 г. на Старозагорски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора – ТПК „К. -2” / в ликвидация/ – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40лв.в противен случай производството ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: