Определение №102 от 7.2.2011 по ч.пр. дело №74/74 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102

С., 07,02,2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 74 /2011 год.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Б. Е.-С. против определение от 30.09.2010 г. по ч.гр.д. № 9360/2010 г. на СГС, с което се оставя без уважение частната жалба на Е. срещу разпореждане от 10.05.2010 г. по ч.гр.д. № 17353/2010 г. на СРС, с което се отхвърля заявлението по чл.417,т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист срещу П. груп ЕООД-кредитополучател, Н. Вл. А. и Н. Бл. А.-поръчители, за сумата 21 008 лв. главница плюс лихви и разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, но без да е посочен, който бил решен в противоречие с практиката на съдилищата-представено е определение № 4/19.01.2008 г. по ч.т.д. № 1/2009 г. на С. ОС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГКТК.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения, респективно определения.
Представеното определение е от 2008 г. по ч.т.д. от 2009 г., което е невъзможно. Независимо от това, то дава отрицателен отговор на въпроса необходимо ли е да се представят копия от самите счетоводни книги, който въпрос не е предмет на обжалваното определение.
Цитираното в изложението решение е от 31.03.2006 г. по т.д. № 911/2005 г. на ВКС, а заповедното производство е в сила от 2008 г. Същото следва да се има предвид и по повод бланкетното позоваване от касатора на ТР 1/2005 г., което би обосновало приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По въпросът какъв е обсега на проверката по чл.417,т.2 ГПК, ВКС се е произнесъл с определения № 264/7.05.2009 г. по ч.т.д. № 210/2009 г. на І т.о., № 776/29.12.2009 г. по ч.т.д. № 787/2009 г. на І т.о., № 811/30.12.2009 г. по ч.т.д. № 861/2009 г. на І т.о., № 174/16.02.2010 г. по ч.т.д. № 18/2010 г. на І т.о., № 231/23.03.2010 г. по ч.т.д. № 115/2010 г. на ІІ т.о. и др.
С определения № 543/25.09.2009 г. по ч.т.д. № 464/2009 г. на ІІ т.о., № 638/16.11.2009 г. по ч.т.д. № 655/2009 г. на І т.о., № 134/29.01.2010 г. по ч.т.д. № 52/2010 г. на І т.о., опр. по ч.т.д. № 780/2010 г. на І т.о. и др., ВКС вече се е произнесъл, че уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с акта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, но само ако не е изрично договорено-едностранно без предизвестие.

По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на определение от 30.09.2010 г. по ч.гр.д. № 9360/2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top