О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
С., 23.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.10.2017 две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 3948 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№12078 от 07.07.2017г., подадена от Ц. М. Г. и А. М. С. от [населено място], против определение №2092 от 23.06.2017г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д.№1493/2017г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 23.01.2017г. по гр.д. № 410/2016г. по описа на Окръжен съд-Видин, за връщане на исковата им молба с приложенията и прекратяване производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е незаконосъобразно и необосновано и се иска неговата отмяна, или връщане за ново разглеждане за изясняване на спорните обстоятелства, свързани с размера на претендираните от тях земеделски имоти.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите заявяват, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, но видно от съдържанието на изложението, в същото липсва формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос, въпреки че с разпореждане от 20.07.2017г. /получено от жалбоподателите на 23.08.2017г./, въззивният съд е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. по сметка на ВКС; за приподписване от адвокат с представяне пълномощно за пред касационната инстанция и за представяне на изложение на основанията за достъп до касация по смисъла на чл. 280 ГПК на основанията за допускане до касационно обжалване и доказателства към него, ведно с преписи от частната жалба и изложението за ответните страни. В изпълнение на тези указания е депозирана молба вх. № 13696/03.08.2017г. от касаторите, с която в срок са отстранени констатираните нередовности по администрирането на частната касационна жалба,като е депозирано отделно изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, но в същото не е формулиран правен въпрос, липсва и обосновка с какво произнасянето на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира точно и ясно материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите, изобщо не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се навеждат касационни оплаквания относно правилността и обосноваността на постановеното определение – основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване в производството по предварителната селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Наред с това, с оглед приетото в т.1 от ТР№1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, недопустимо е касационният съд сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало.
Непосочването на правния въпрос, както е в настоящия случай, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2092 от 23.06.2017г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. №1493/2017г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: