О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 11.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 201/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. С. К.,гр.София, чрез пълномощника и адвокат Р. и на Л. С. М., [населено място], срещу въззивно решение от 17.06.2011г. по гр. дело № 4164/2006г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на В. С. К. се сочи, че решението е постановено в противоречие с правната доктрина и закона, което води до неточното му прилагане, поради което е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Процесният имот е индивидуализиран както с решението на ОСЗ-П. № 11273/2003г., така и в производството пред въззивния съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК Л. С. М. сочи, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво от съдилищата, а някои от тях са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. В противоречие с решение №102/16.02.2010г. по гр.д.№104/2009г., ВКС, І г.о. е дадено разрешение на въпроса за редовността на исковата молба относно индивидуализацията на имота. В решението на ВКС е дадено тълкуване в какво се изразява индивидуализацията на имота, предмет на делбата. Въпросът е решаван и противоречиво от съдилищата, за което се сочи определение по гр.д.№87/2009г. на СГС. Поставят се и въпросите : допустимо ли е всяка от страните в производството по съдебна делба да поправя нередовността на исковата молба, какъв е критерият за индивидуализиране на имота, предмет на делба като предпоставка за редовност на исковата молба, допустимо ли е имотът да бъде индивидуализиран с писмени доказателства и експертизи, когато не може това да стори ищецът по обективни причини, когато въззивният съд констатира нередовност на исковата молба за делба следва ли да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото и с какъв съдебен акт.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуални допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение от 28.04.2006г. по гр.д.№4006/2005г. на Софийския районен съд за допускане делба на описаните в решението земеделски имот, находящ се в землището на [населено място], м.Д. – ливада с площ 2.007дка,V категория, съставляваща имот № 016035 от картата на землището при посочени граници и е прекратено производството по делото.
Въззивният съд в съдебно заседание на 08.03.2010г. е дал указание до ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в 20 дневен срок от съобщението като го опише по площ, съседи и номерация, съобразно действащия към момента на завеждане на иска градоустройствен статут с оглед данните, че имотът е урегулиран. С решението си е приел, че въпреки дадената възможност нередовностите на исковата молба не са отстранени. Делбеният имот не е индивидуализиран по регулационния си статут към момента на завеждане на делото през м.май 2005г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. В разглеждания случай посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК от В. С. К., не представлява правен въпрос по смисъла на цитираното ТР, а касационно оплакване за нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което не може да обоснове допускане касационно обжалване на решението.
Правните въпроси, които са развити от касатора Л. С. М. също не могат да обосноват допускане касационно обжалване, тъй като не са решени в противоречие със соченото решение №102/16.02.2010г. по гр.д.№104/2009г., ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.Според последното недвижимият имот, предмет на съдебна делба, трябва да е се индивидуализира от ищеца в исковата молба като се посочат неговите граници, а ако е урегулиран по смисъла на на §5,т.11 ДР ЗУТ, се индивидуализира със съответния номер по действащия план. Пропускът на първоинстанционния съд да отстрани такава нередовност на исковата молба следва да се поправи от въззивната инстанция, която трябва да остави исковата молба без движение и да даде указания до ищеца за отстраняване нередовността на исковата молба. В случая въззивният съд в съответствие, а не в противоречие с цитираното решение, съставляващо задължителна за него съдебна практика, е дал указания за индивидуализация на имота по съответния регулационен статут, което не е изпълнено. Ето защо не са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1,т.2 или т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, в т.ч. по въпросите за това какви са правомощията на въззивния съд при констатация на нередовна искова молба и с какъв акт се произнася той при обезсилване на недопустимо първоинстанционно решение. Въпросът за това дали ответник по иска за делба може да отстрани нередовностите на исковата молба, е неотносим, тъй като поправка на исковата молба в цитирания по-горе смисъл, не е сторено от касатора М. с цитираното уведомление на Столична община-район П.. Останалите въпроси в изложението касаят обосноваността на съдебния акт. Те не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.06.2011г. по гр. дело № 4164/2006г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.