О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София, 17.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. д. № 2402/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 100187 от 11.09.2013 г. на М. С., чрез адв. Д. Й. срещу определение № 14629 от 31.07.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 6563/2013 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 19.10.2012 г. на Софийски районен съд, 39 състав по гр. д. № 36087 от 2009 г., с което е върната въззивна жалба вх. № 1020858 от 21.05.2012 г..
Върховният касационен съд, ІІ г.о., при проверка на данните по делото констатира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения:
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 19.10.2012 г. на Софийски районен съд, 39 състав по гр. д. № 36087 от 2009 г., с което е върната въззивна жалба вх. № 1020858 от 21.05.2012 г., тъй като не са изпълнени дадените от администриращия съд указания, а именно за заплащане на държавна такса в размер на 25 лева.
Настоящият съдебен състав приема, че е налице хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК /изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г./, съгласно която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Такива са решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева, съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС касае 1/40 идеална част от урегулиран поземлен имот IX-112 от кв. 6, по плана на [населено място], м. „в.з. Киноцентър- III част”, с площ от 1150,00 кв. м.. Данъчната оценка за целия имот е в размер на 72 680,00 лв., а за процесната 1/40 идеална част е в размер на 1 817 лв. При това положение решението по спора също не би подлежало на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 2 ГПК вр. чл. 68 и чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. По делото няма данни, обосноваващи цена на иска над минимално определения в чл. 280, ал. 2 ГПК. Ето защо частната касационна жалба се явява недопустима. Тя следва да се остави без разглеждане, поради недопустимост на касационното обжалване.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане като недопустима частна касационна жалба вх. № 100187 от 11.09.2013 г. на М. С., чрез адв. Д. Й. срещу определение № 14629 от 31.07.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 6563/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: