О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. София, 26.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2057/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 482 от 12.12.2012г., постановено по гр.д.№ 446/12г. на Смолянския окръжен съд в уважителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 48 от 24.03.11г. по гр.д.№ 265/11г. на Девинския районен съд в частта, с която е отхвърлена предявената по реда на чл.346 ГПК претенция на А. Л. У. против М. М. М., Н. М. А. и П. М. И. за извършени подобрения в недвижим имот на обща стойност 25 722,81 лв. и вместо него е осъдил М. М. М., Н. М. А. и П. М. И. да заплатят на основание чл.61, ал.2 ЗЗД на А. Л. У. по 8 574,27 лв., които суми представляват направени от последния подобрения в делбения имот с пл.№ 96, участващ в УПИ І-озеленяване в кв.14 по ПУП на [населено място], [община].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът А. У. е извършил в подобрения в съсобствения имот на обща стойност 25 722,81 лв., изразяващи се в ремонт на стопанска сграда, изграждане на пристройка от три етажа към нея и на бетонови стълбища и площадки. Подобренията са направени без същият да е променил намерението, с което държи частите на останалите съсобственици, без тяхно съгласие и изрично противопоставяне и в негов интерес, поради което е прието, че отношенията между съсобствениците следва да се уредят според правилата за водене на чужда работа без пълномощие, като ответниците дължат по-малката сума измежду направените разходи и увеличената стойност на имота според правата им в съсобствеността. Във връзка с основния спор между страните са изложени съображения, че обстоятелството, че претендираните подобрения са изградени от ищеца без строителни книжа, в конкретния случай не се отразява на правото му да иска заплащане на тяхната стойност, доколкото по делото липсват доказателства да е издадена заповед по чл.225 ЗУТ за премахване на извършеното строителство като незаконно.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: при извършен незаконен строеж от единия съделител, ще следвали останалите съделители да носят отговорност за заплащане не съответната част от подобренията, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата А. У. счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не е налице релевираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г. ОСГТК, т.4 решение разяснения правният въпрос от значение за изхода на делото, който е разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая относно тези предпоставки никакви доводи не са изложени и във връзка с посочения по-горе правен въпрос същите не са налице. Във връзка с него е налице практика на ВКС (задължителна и незадължителна) – Р № 432 по гр.д.№ 6086/07г., Р № 315 по гр.д.№ 1189/11г., Р № 308 по гр.д.№ 271/12г. на І г.о и др. и с която въззивното решение е съобразено.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата А. У. сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 2400 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 482 от 12.12.2012г., постановено по гр.д.№ 446/12г. на Смолянския окръжен съд.
О с ъ ж д а П. М. И. от [населено място] да заплати на А. Л. У. сумата 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: