ЗДДС, чл.21, aл. 2,ЗДДС, чл.82, aл. 2, т. 3,ППЗДДС, чл.54, aл. 3

№189-1/11.02.2014г.
ЗДДС чл.21, ал.2
ЗДДС чл.82, ал.2, т.3
ППЗДДС чл.54, ал.3
В Дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване, препратено по компетентност от ТД на НАП, заведено с вх.№ ………. в регистъра на дирекцията, в което е изложена следната фактическа обстановка:
ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице. Дружеството е платило за рекламна услуга на мексиканска фирма, която се занимава с организация на изложения.Съгласно приложената към запитването фактура предмета на доставката е обява в дирекция за изложения и панаири 2013/14г. Във фактурата не е начислен данък. Въпросът Ви е как следва да се определи мястото на изпълнение на доставката на рекламна услуга?
При така изложената фактическа обстановка, предвид действащите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното принципно становище:
Общото правило за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в чл.21 от ЗДДС и е в зависимост от статута на получателя на услугата.
Когато получателят е данъчно задължено лице се прилага чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно които, мястото на изпълнение е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Изключение от общото правило е регламентирано вчл.21, ал.4, т.3от ЗДДС, съгласно който мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където фактически се провежда събитието – при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задълженото лице.
Видно от приложената фактура предмет на доставката е рекламна услуга, а не осигуряване на достъп до изложение.
Мястото на изпълнение на доставката с рекламна услуга следва да се определи по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС и в конкретния случай е на територията на страната.
На основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС при доставки на услуги, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката ес място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по ЗДДС лице.
Данъкът се начислява чрез издаване на Протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДСв 15 дневен срок от датата,на която същият е станал изискуем.
Изискуемостта на данъка възниква на датата на данъчното събитие, като това е датата на извършване на услугата ( чл.26, ал.6, т.1 от ЗДДС).
По силата на чл.12, ал.1 от ППЗДДС услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.3 от ППЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка и данъкът е изискуем от получателя по доставката, същият става изискуем при извършване на плащането.

Scroll to Top