1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр. София, 08.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3269 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. Д. Д., срещу решение № 154 от 17.04.2013г. по в. т. дело № 662/2012г. на Окръжен съд Стара Загора, с което след частична отмяна на решение № 356 от 25.06.2012г. по гр. дело № 2948/2011г. на Районен съд Казанлък е признато за установено, че издадените от [фирма], [населено място] фактури № 295/29.11.2007г., № 406/30.01.2008г., № 531/31.05.2008г., № 821/18.03.2009г., № 891/28.03.2009г. и № 886/30.04.2009г. са неистински и че между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не са съществували правни отношения, представляващи сключени договори за продажба на стоки, обективирани в посочените шест фактури и ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 949,19 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 193лв. – направени разноски за въззивното производство.
К. прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Г. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК поради това, че предмет на делото са обективно съединени искове, всеки от които е с цена под 10 000 лв.
Третото лице помагач Национална агенция за приходите изразява становище, че не следва да участва в производството като трето лице помагач, тъй като отношенията между ищеца и ответника са от частно-правен характер, а редът и условията, при които държавата осъществява контрол върху дейността на лицата във връзка с разчитането на данъчните им задължения са от публично-правен характер и се уреждат от ДОПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него след частична отмяна на първоинстанционното решение е признато за установено, че издадените от [фирма], [населено място] фактури № 295/29.11.2007г., № 406/30.01.2008г., № 531/31.05.2008г., № 821/18.03.2009г., № 891/28.03.2009г. и № 886/30.04.2009г. са неистински и че между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не са съществували правни отношения по сключени договори за продажба на стоки, обективирани в посочените шест броя фактури. Делото е търговско, тъй като предявените отрицателни установителни искове се отнасят до несъществуване на правни отношения по търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ – договори за покупко-продажба на стоки. Всеки от предявените искове е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. Касационната жалба е подадена на 23.05.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 154 от 17.04.2013г. по в. т. дело № 662/2012г. на Окръжен съд Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.