1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр. София, 01.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 918 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца П. Й. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. А. Д. срещу решение № 798 от 21.05.2012г. по гр. дело № 601/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение от 15.12.2011г. по гр. дело № 7910/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-2 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 ККЗ за разликата над присъдената от двете инстанции сума в общ размер 55 000 лв. до пълния предявен размер 180 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2009г., и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата 1 490 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
К. прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на решението в атакуваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос и в противоречие със съдебната практика на ВКС /решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II състав/ е определил обезщетението, като неправилно е преценил тежестта на причинените вреди от гледна точка на характера на травматичните увреждания и интензивността на болките и страданията, и същото не съответства на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Любов К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по поставените материалноправни въпроси е формирана константна съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 01.07.2009г. С. В. П. при управление на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „С. Фе“ с ДК [рег.номер на МПС] със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника е причинил ПТП и телесни увреждания на ищеца, който е пътувал в лекия автомобил. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер общо 90 000 лв. решаващият съдебен състав се е съобразил с вида и характера на претърпените от ищеца увреждания, продължителността на претърпените болки и страдания, общия период на лечение и възстановяване, настъпилите постоперативни усложнения във връзка с увреждането от ПТП, наличието на остатъчни белези и деформации по главата, безвъзвратната загуба на далак и жлъчен мехур, стабилизираното състояние без бъдещи усложнения, възрастта на пострадалия към датата на събитието – 31 години.
За да намали определеното обезщетение със сумата 15 000 лв., въззивната инстанция е уважила възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, като е приела, че приносът на ищеца за настъпване на вредата е 1/6 поради това, че не е ползвал обезопасителния колан при пътуването си на задна средна седалка, с какъвто процесният автомобил, произведен през 2008г., е бил фабрично оборудван. След приспадане на платеното от застрахователя на пострадалия обезщетение в размер 20 000 лв., въззивният съд е направил извод за основателност на предявения иск за сумата 55 000 лв.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид касационната жалба и изложението към нея материалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане.
По отношение на релевантния за спора материалноправен въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд в съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС е обсъдил събраните доказателства и при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се е съобразил с вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания и възрастта на пострадалия ищец – касатор в настоящото производство. Позоваването на противоречие с решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II състав е неоснователно, тъй като различният изход на делата е в зависимост от различната фактическа обстановка и доказателства.
Останалите оплаквания в касационната жалба и изложението към нея представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 798 от 21.05.2012г. по гр. дело № 601/2012г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.