4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
С. 05.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1115/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – [населено място] срещу Решение № 121 от 25.VІ.2010 г. по гр.д. № 39/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 71 от 18.ІІ.2010 г. по гр.д. № 617/ 2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е допълнено Решение № 23 от 14.І.2010 г. по гр.д.№ 617/2009 г. на ПлОС и са оставени без разглеждане исковете на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за неустойка върху VІ, VІІ, VІІІ и ІХ разсрочени вноски от цената по Договор за продажба на акции от [фирма] – [населено място] от 10.ІІІ.1998 г., за времето от 16.І.2009 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане на дължимите вноски от цената, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въпросът: допустим ли е иск за неустойка за забавено плащане на парично задължение, която е уговорена за всеки просрочен ден, за времето от датата на предявяване на иска до окончателното изпълнение на паричното задължение, е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР№1/15.VІ.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК и се решава противоречиво от съдилищата:Р.№265/9.ХІ. 2005 г. по гр.д.№ 255/ 2004 г. на Бургаски окръжен съд, Р.№202/16. VІІ.2008 г. по гр.д.№ 634/2007 г. на Бургаски окръжен съд, Р.№41/4. І.2010 г. по гр.д.№375/2009 г. на Пловдивски районен съд, Р. от 5. ХІ.2008 г. по гр.д.№104/2008 г. на Кюстендилски окръжен съд и Р.№ 35 от 10.VІ.2008 г. по гр.д.№4/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е допълнено осъдително решение, като е отказано да се разгледа иск за неустойка за периода след предявяване на иска до окончателното изплащане на паричното задължение, което обезпечава, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр. 59/2008 г., тъй като касационната жалба е от 15.ІХ.2010 г. и се прилага §25 от ПЗР на ЗИД на ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г.) и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което първоинстанционният съд е допълнил постановеното осъдително решение, като е оставил без разглеждане искането за присъждане на неустойка за забавено плащане за времето от датата на предявяване на иска до датата на окончателното издължаване на съответната разсрочена вноска, въззивният съд е приел, че ищецът не е индивидуализирал претендираното материално право с посочване на цената на иска – в тази част исковата молба е нередовна и е недопустимо да се разгледа. Изложил е, че претенцията е неоснователна и по същество, тъй като не е изискуемо вземане за неустойка без посочена крайна дата, до която се претендира, същото е неопределено по размер и неустойка не може да се присъди. Съдът е заключил, че изискуемостта на вземането за неустойка, не е настъпило в хода на производството и не е налице хипотезата на чл. 124 ал. 2 ГПК, тъй като претенцията за неустойка не е за повтарящо се задължение, и за всеки период, за който се дължи, тя следва да бъде определена по размер с оглед възможността за частично или изцяло плащане на основното задължение.
Изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд: дължи ли се неустойка за забавено плащане на задължението за плащане на разсрочените вноски от цената, за периода от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вноските, и основателно ли е искане за допълване на решението по този иск, е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му, разрешен с допълнителното решение.
По този въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че не може да се претендира неустойка за забавено плащане на разсрочените вноски от цената, за времето след датата на предявяване на иска до окончателното издължаване на вноските от цената, тъй като с тази претенция ищецът търси вреди от забавено изпълнение, за което е уговорена неустойката, които са за бъдеще време и преди същите да са настъпили, и размерът на неустойката за забава за последващ датата на предявяването на иска период, не е акумулиран към датата на предявяване на иска. За да е допустим иск за неустойка, трябва тя да е изискуема и определена по размер към момента на предявяването му, като не може да се разгледа и уважи осъдителен иск с петитум, който не е определен по размер, искането за неустойка за времето след предявяването на иска, е неопределено по размер и преждевременно предявено. За да бъде определена по размер и изискуема, неустойката трябва да има начален срок и краен срок – последният определен като дата, въпреки че договорната неустойка за забава по същността си е близка до законната лихва за забава. Неустойката е обезщетение за вреди от неизпълнение на главното задължение, то трябва да е налице към момента на предявяването на иска за главницата – неплатени вноски от цената. Не могат да се претендират вреди преди същите да са настъпили, да се търси неустойка за забава за последващ датата на предявяването на иска период, като окончателният размер на неустойката може да се определи едва към момента на плащане на всяка от просрочените вноски, затова не може да се търси неустойка за период ”до окончателното издължаване на вноските”. Изложеният въпрос не решен в посоченото ТР №1/15.VІ.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, на което жалбоподателят несъстоятелно се позовава. Искането по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. В този смисъл са Р. №730/ 5.VІІ.2006 г. по т.д. № 248/2006 г. на ВКС, Опр.№ 57/ 29.Х.2008 г. по т.д.№ 450/2008 г. на ВКС и др.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като съдебните актове, на които се позовава жалбоподателят, не са влезли в законна сила.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 121 от 25.VІ.2010 г. по гр.д. № 39/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: