4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1197/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
гр.София, 28.09.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1197/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат А.Д. от АК-В. срещу решението на Варненския апелативен съд № 95/13.06.2011 год., постановено по в.гр.дело № 183/2011 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Добричкия окръжен съд № 382/01.10.2010 год. по гр.дело № 591/2009 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.135 ЗЗД и е обявен за относително недействителен по отношение на ищеца сключения между [фирма] и „Ф. АКБ-Ф.” с нот.акт № 94/02.04.2009 год., том ІІ, рег.№ 1292, дело № 247/2009 год. договор за продажба на недвижими имоти: поземлен имот 35746.501.209 по кадастралната карта, находящ се в [населено място] бряг, както и хотелски комплекс в [населено място], състоящ се от подробно описаните в нотариалния акт сгради построени в поземлен имот 35064.501.3289 по кадастралната карта одобрена със заповед РД-18-32/27.02.2008 год. на ИД на АГКК.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно съдът е преценил фактите по делото и приложил разпоредбата на чл.135 ЗЗД, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторите отново повтарят оплакванията си за неправилност на въззивното решение, излагайки доводи, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.135 ЗЗД без да се конкретизира и обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и без да се посочва наличието на задължителна или противоречива съдебна практика по приложението на чл.135 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.183 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касаторите доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на задължителните указания дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е обявена за относително недействителна по отношение на ищеца извършената между двамата ответници сделка – покупко-продажба на процесните недвижими имоти, предмет на издадения нот.акт № 94/02.04.2009 год., т.ІІ, рег.№ 1292, дело № 247/2009 год. на нотариус Й.П. рег.№ 35 по регистъра на НК. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е направил извода, че са налице предпоставки предвидени в чл.135 ЗЗД: ответникът [фирма] се явява длъжник на ищеца по силата на влязло в сила осъдително решение от 23.02.2009 год. по арб.дело № 121/2007 год. на Арбитражния съд на Б.; атакуваната сделка е изповядана на 02.04.2009 год. след постановяване на решението и се явява увреждаща за интересите на кредитора-ищец, тъй като намалява имуществото на длъжника. С оглед данните по делото и презумпцията предвидена в ал.2 на чл.135 ЗЗД съдът е приел наличие на знание за увреждането от страните по сделката предвид доказания по делото факт, че изпълнителният директор на купувача се явява съпруг на управителката на дружеството-продавач, чийто кредитор е ищеца по делото. Наведен е и допълнителен довод, че страните по разпоредителната сделка, увреждаща кредитора, са свързани лица по смисъла на пар.1, чл.3 от ДР на ДОПК.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторите не са формулирали релевантния за изхода на спора материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, нито са изложени конкретни доводи, обосноваващи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като най-общо е посочено, че се касае за приложението на чл.135 ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е от решаващо значение за изхода на конкретното дело. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от посочения от касатора, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, каквито данни в случая не са налице. Липсват и данни за противоречие със задължителната практика на ВКС или за наличие на противоречива съдебна практика по поставен правен въпрос, свързан с приложението на чл.135 ЗЗД, тъй като касаторите нито цитират, нито прилагат влезли в сила противоречиви съдебни актове. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, същите са относими към правилността на обжалваното решение и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива или погрешна съдебна практика по поставения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.135 ЗЗД е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й е налице богата съдебна практика. Като са обосновали съдържанията си с фактите по конкретното дело и са посочили бланкетно текста на чл.280, ал.1 ГПК без да аргументират твърденията си, жалбоподателите неправилно поддържат основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 95/13.06.2011 год., постановено по в.гр.дело № 183/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ