1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 08.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 113 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Д. срещу решение от 04.11.2011г. по в. гр. дело № 515/2011г. на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение от 11.04.2011г. по гр. дело № 2147/2009г. на Кюстендилски районен съд в обжалваната му част, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК по отношение на [фирма], [населено място] съществуването на вземането на [фирма], [населено място] за сумите, както следва: 10 778,06 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за възлагане и изпълнение на СМР от 17.03.2008г., за което са издадени фактури № 430/26.06.2009г. и № 438/16.07.2009г.; 641,82 лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумите по двете фактури за определени периоди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2010г. до окончателното изплащане, и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 200 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба писмено изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „наличието на издадена фактура за изпълнение на СМР достатъчно доказателство ли е, за да се приеме изпълнение на задълженията на доставчика на услугата, при положение, че липсва съставен и подписан между страните акт образец № 19 за констатиране извършени СМР, подлежащи на плащане; установяването от страна на експертизата наличието на изпълнени в обекта СМР без доказателства за автора им, достатъчно основание ли е да се приеме, че те са извършени от ищеца“.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Й. Ш. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като изводите на въззивния съд са съобразени с точното прилагане на правото и с константната практика. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.
Въззивният съд е установил наличието на правоотношение между страните по договор за изработка – договор за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи, сключен между страните на 17.03.2008г., по силата на който ответникът по иска [фирма] като възложител /инвеститор/ е възложил на ищеца [фирма] като изпълнител да изпълни в хотел „Х.“, [населено място], местност „Х.“ строително-монтажни работи, изразяващи се в изграждане на нови силови и слаботокови електрически инсталации на обекта по предоставени от инвеститора проекти срещу заплащане на възнаграждение съгласно протокол образец 19 за извършени натурални видове СМР, сметка за изплащане на СМР и фактура с включено ДДС по банков път в тридневен срок от подписване на посочените документи. Решаващият съдебен състав е констатирал, че на база съставени протоколи, установяващи завършването на определени видове СМР към определена дата, в които са отразени вида изпълнени СМР, количество и стойност, страните са подписвали и сметка за изплащане на СМР, издавана е от изпълнителя и е подписвана от инвеститора фактура по тази сметка и периодично са извършвани плащания до 26.06.2009г. Въз основа на двустранно подписани протоколи от 26.06.2009г. и 16.07.2009г.и сметка за изплащане с начислен ДДС са издадени фактури № 430/26.06.2009г. и № 438/16.07.2009г. за суми съответно в размер 9 911,86 лв. и 866,20 лв., които са осчетоводени от двете дружества.
За да направи извод за основателност на предявените искове, въззивният съд е изложил съображения за наличие на необходимите предпоставки: правоотношение между страните по договор за изработка, изпълнение на възложените СМР с оглед двустранно подписаните протоколи обр. 19, чиято доказателствена стойност не е оборена от възложителя – ответник по исковата молба, и фактурите, отразени по счетоводните книги на двете страни, приемане на изпълнените СМР от възложителя без възражения за некачествено изпълнение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Посочените от касатора материалноправни въпроси не са формулирани коректно, тъй като съдът не е изградил изводите си само въз основа на издадена от ищеца фактура за изпълнени СМР, но и въз основа на останалите събрани по делото относими и допустими доказателства, които са обсъдени в съвкупност и тяхната взаимна връзка, а именно протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР обр. 19, които са подписани от представители на възложителя [фирма] и на изпълнителя [фирма], сметки за изплащане на СМР с начислен ДДС, издадени от изпълнителя и подписани от възложителя /инвеститора/, осчетоводени от двете страни фактури, протокол за установяване завършването и заплащането на СМР, подписан от представители на двете страни. Въпросът „установяването от страна на експертизата наличието на изпълнени в обекта СМР без доказателства за автора им, достатъчно основание ли е да се приеме, че те са извършени от ищеца“ е ирелевантен за спора, тъй като по делото са налице писмени доказателства, които са обсъдени от въззивната инстанция, че ищецът е изпълнил възложените му СМР.
Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 400 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.11.2011г. по в. гр. дело № 515/2011г. на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица][жилищен адрес]0 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 78 ГПК сумата 400 лв. /четиристотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.