7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
гр. София, 27.12.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 437 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Б. Х. В. от с. В., община Н. чрез процесуалния му представител адв. Е. С. Й. срещу решение от 23.02.2010г. по гр. дело № 788/2009г. на К. окръжен съд, Гражданска колегия в частта, с която е отменено решение от 06.10.2009г. по гр. дело № 1198/2009г. на К. районен съд, Гражданска колегия и Б. Х. В. е осъден да заплати на „Д. застраховане” АД, гр. София сумата 1 987 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение на Р. А. С. за причинени виновно от ответника щети при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.08.2003г., сумата 1 256 лв. – мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 24.12.2003г. до предявяване на иска – 30.09.2008г. и сумата 1 065 лв. – разноски за двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС /решение № 1515/05.02.2001г. по гр. дело № 2086/2000г. на ВКС/ съдът не е изключил от доказателствата по делото електронната разпечатка на застрахователната полица въпреки непредставянето на оригинала на полицата; от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са следните въпроси: при представен препис от писмен документ и направено оспорване, трябва ли преписът да бъде кредитиран по делото, ако не е представен оригиналът; може ли представен писмен документ, който не съдържа белезите и необходимите реквизити на официален документ, да се кредитира като валиден; следва ли да бъде кредитиран оспорен по чл. 193, ал. 1 ГПК документ, при положение, че страната, която го е представила, не е заявила, че иска да се ползва от него; трябва ли съдът на основание чл. 193, ал. 2 ГПК да постанови извършване на проверка на оспорения писмен документ, когато представилата го страна не е заявила, че желае да се ползва от него; какви правни действия трябва да бъдат извършени и следва ли да бъдат обективирани, за да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР; при представяне пред ненадлежен съд на писмен отговор ведно с доказателствените си искания, трябва ли ответникът да представи нов допълнителен отговор заедно с доказателствени искания пред надлежния съд; следва ли да се кредитира като валидна писмена покана, страдаща от пороци и при липса на задължителни реквизити; трябва ли да се присъждат деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако няма представен списък на разноските на основание чл. 80 ГПК.
Ответникът „Д. застраховане” АД, гр. София не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че са налице необходимите предпоставки: 1/ ответникът Б. Х. В., управлявайки т. а. „Г. 53” с ДК № КН 3027 ТВ, собственост на Й. В. Г., след употреба на алкохол с концентрация 1.6 промила, на 24.08.2003г. е реализирал ПТП, в резултат на което е причинил вреди на л. а. „Опел Кадет” с ДК № Е 1962 АХ, собственост на Р. С., управляван от М. К.; 2/ между собственика на товарния автомобил Й. В. Г. и ЗК „О.” АД е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 01.10.2003г. до 31.12.2003г.; 3/ на 01.10.2003г. застрахователят е заплатил на собственика на лекия автомобил Р. С. застрахователно обезщетение за щетите на лекия автомобил в размер 1 987 лв. Относно правоприемството между ЗК „О.” АД и „Д. застраховане” АД решаващият съдебен състав се е позовал на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР и въз основа на справка в търговския регистър е констатирал наличието на правоприемство между двете дружества. Въззивната инстанция е присъдила обезщетение за забава на плащането на сумата 1 987 лв. в размер 1 256 лв. за периода от получаване на поканата за плащане – 24.12.2003г. до деня на завеждане на исковата молба – 30.09.2008г., като е изложила съображения, че изискуемостта за плащане на платеното от застрахователя обезщетение е обусловена от изпратената покана.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователен е доводът, че съдът в противоречие с практиката на ВКС /решение № 1515/05.02.2001г. по гр. дело № 2086/2000г. на ВКС/ е разрешил въпроса „следва ли да се изключи от доказателствата по делото електронната разпечатка на застрахователната полица въпреки непредставянето на оригинала на полицата”. За да бъде изключен преписът /завереното копие/ на документа от доказателствата, е необходимо съдът да е задължил страната да представи оригинала и последната, въпреки искането на съда, да не го е представила, нито официално заверен препис от него – решение № 451/15.07.2010г. по гр. дело № 536/2010г., ІІ г. о., ГК, ВКС. Правото на ответника да поиска съдът да задължи ищцовата страна да представи оригинала на документа е във връзка с ясно изразено становище по иска и представените с исковата молба доказателства, поради което следва да бъде извършено в срока за отговор, най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което документът е представен. В настоящия случай ответникът по предявените искове не е направил такова искане в първоинстанционното производство нито в срока за отговор на исковата молба, нито до приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания.
Неоснователен е и релевираният довод, че останалите посочени от касатора въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
По въпроса „дали при представен препис от писмен документ и направено оспорване, преписът следва да бъде кредитиран по делото, ако не е представен оригиналът” е налице трайноустановена съдебна практика в изложения по-горе смисъл, че ако страната въпреки искането на съда не представи оригинала на документа, който е представила в заверен от нея препис, последният се изключва от доказателствата по делото и не може да бъде кредитиран от решаващия съд. Посочената съдебна практика не е нарушена, тъй като не е направено искане за представяне оригинала на застрахователната полица с отговора на исковата молба и до даване ход на устните състезания, поради което и ищецът не е имал задължението по чл. 183 ГПК. Въпросът относно оспорването на застрахователната полица е ирелевантен поради това, че оспорване на истинността на този документ по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК не е направено.
Въпросът „може ли представен писмен документ, който не съдържа белезите и необходимите реквизити на официален документ, да се кредитира като валиден” не е от значение за изхода на спора, тъй като застрахователната полица няма характер на официален документ поради това, че не материализира изявления на държавни органи, длъжностни лица, частни лица, на които са възложени държавни и обществени функции. От друга страна, установяването на застрахователното правоотношение и изпълнението на задълженията на застрахователя спрямо застрахования се извършва въз основа на съвкупна преценка и обсъждане в тяхната взаимовръзка на всички събрани по делото доказателства, което е направено от въззивния съд.
Въпросите „при представен и оспорен по чл. 193, ал. 1 ГПК документ, трябва ли съдът на основание чл. 193, ал. 2 ГПК да постанови извършване на проверка на оспорения писмен документ и следва ли този документ да бъде кредитиран по делото, при положение, че страната, която го е представила, не е заявила, че иска да се ползва от него” биха били релевантни за спора, ако ответникът по иска беше изразил становище по представените доказателства и упражнил правата си по чл. 193, ал. 1 ГПК в предвидените в посочената правна норма срокове.
Поставеният от касатора въпрос „какви правни действия трябва да бъдат извършени и следва ли да бъдат обективирани, за да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР” се отнася до начина на установяване на правоприемство между ЗК „О.” АД и „Д. застраховане” АД. Посочената разпоредба е достатъчно ясна и ВКС е изразявал становището си, че при наличието на търговски регистър съдът следва да извърши проверка относно правосубектността на страните и би могъл да установи наличието на правоприемство. Освен това, следва да се отбележи, че в конкретния случай се касае до промяна в наименованието на дружеството, но не и до наличието на правоприемство.
Въпросът „при представяне пред ненадлежен съд на писмен отговор ведно с доказателствените си искания, трябва ли ответникът да представи нов допълнителен отговор заедно с доказателствени искания пред надлежния съд” е във връзка с прилагане на разпоредбата на чл. 131 и чл. 133 ГПК. Налице е съдебна практика, съгласно която в срока за отговор ответникът следва да изрази становище по допустимостта и основателността на иска, по обстоятелствата, на които се основава искът, възраженията срещу него и обстоятелствата, на които те се основават, да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи писмените доказателства. Допълнителен отговор е предвиден в производството по търговски спорове, какъвто не е настоящият случай. За спазването на срока е без значение дали исковата молба е депозирана в надлежния съд при спазване на съответната местна подсъдност. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответникът има право да инвокира, както възраженията за липса на местна подсъдност, така и доказателствените си искания. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствена тежест. Едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Следователно ответникът по иска разполага с процесуална възможност да изрази становище по основателността на иска и в съдебното заседание до даване ход на устните състезания, което в настоящия случай е направено от процесуалния представител на касатора адв. А.. Посочената съдебна практика, обективирана в решение № 67/06.07.2010г. по т. дело № 898/2009г. на ВКС, ТК, Първо отделение, не следва да бъде променяна.
Въпросът „следва ли да се кредитира като валидна писмена покана, страдаща от пороци и при липса на задължителни реквизити” е ирелевантен за спора, тъй като от съдържанието на изпратената до ответника по исковата молба покана е видно, че изхожда от застрахователното дружество, изплатило застрахователното обезщетение и встъпило в правата на пострадалия срещу прекия причинител – ЗК „О.” АД.
По въпроса „трябва ли да се присъждат деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако няма представен списък на разноските на основание чл. 80 ГПК” многократно ВКС е изразявал становище, че представянето на списък за разноски по чл. 80 ГПК е предпоставка за обжалване на решението в частта му за разноските, но не е основание за отхвърляне на искането за присъждане на разноски – определение № 824 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 643/2009 г., II т. о., ТК, определение № 763 от 30.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 665/2009 г., IV г. о., ГК, определение № 697 от 9.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 606/2009 г., IV г. о., определение № 651 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 497/2010 г., I т. о., ТК, решение № 48 от 12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 603/2009 г., I т. о., ТК и др. Присъждането на разноски се определя при спазване на разпоредбата на чл. 78 ГПК, зависи от изхода на спора и при направено искане, дори и да не е придружено със списък по чл. 80 ГПК, съдът е длъжен да съобрази размера на направените разноски и да ги присъди съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от иска.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на К. окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени за настоящото производство.
Мотвиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.02.2010г. по гр. дело № 788/2009г. на К. окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.