3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 224/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 936
гр.София, 18.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 224/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. В. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат К.Н. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1750/15.11.2011 год., постановено по гр.дело № 1993/2011 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстационното решение на Софийски градски съд, ГО, І-13 състав от 18.04.2011 год. по гр.дело № 1914/2010 год. в частта, с която е отхвърлен за сумата 50 000 лева предявеният срещу Г. фонд, [населено място] иск по чл.288, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 11.04.2007 год. за разликата над присъдените общо от двете съдебни инстанции 50 000 лева до предявения размер от 100 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал при определяне размера на дължимото обезщетение, който се явява занижен с оглед претърпените от пострадалата ищца болки и страдания и нанесените й телесни увреждания.
В допълнително изложение към касационната жалба допускането на касационно обжалване е аргументирано с основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, по който въпрос е налице противоречива съдебна практика на ВКС и съдилищата в страната. Излага доводи, че произнасянето по поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация Г. фонд, [населено място] не изразява становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото с въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен за сумата 50 000 лева предявеният от ищцата-касатор срещу Г. фонд иск по чл.288 КЗ, представляваща разликата между присъденото от двете съдебни инстанции обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на сумата 50 000 лева и предявеният размер – 100 000 лева. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства /включително заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза/ и прилагайки принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалата болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията от процесното ПТП, съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се е съобразил с константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 год. Съобразени са броя и вида на травмите, продължителността на периода на лечението, както и наличието на данни за трайно увреждане /50% инвалидизация и намаление на работоспособността за срок от пет години съгласно експертни решения на ТЕЛК № 0312/029 от 27.02.2008 год. и № 0323/028 от 23.02.2010 год./, при което апелативният съд е увеличил размера на първоначално присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 30 000 лева на 50 000 лева.
При тези фактически данни поставеният от касатора материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона, който установява справедливостта като основен критерий при определяне обезщетението за този вид вреди. В този смисъл са указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, с които апелативният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД е посочил и обсъдил конкретните данни и обстоятелства и значението им за размера на вредите. Преценката на съда на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1750/15.11.2011 год., постановено по гр.дело № 1993/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: