3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
С., 13.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 606/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на К. Х. Г. – от [населено място] срещу Определение № ІІІ-3131 от 04.12.2013 г. по гр.д. № 309/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отказано да се възстанови срокът за касационно обжалване. Жалбоподателят излага, че адв. М. е назначена от въззивния съд за негов служебен защитник, затова няма пълномощия да го представлява пред ВКС, че тя, съгласно чл. 51 ал. 3 ГПК, е следвало да откаже да получи въззивното решение или да го уведоми, че го е получила. По съображения, че в чл. 46 ал. 4 ГПК – връчване на трето лице – е предвидено специално правило за възстановяване на срок, жалбоподателят поддържа, че при връчването на съобщения чрез адвокат, има известна специфика – изводът на съда, че уведомяването следва да се счита редовно, съгласно чл. 51 ал.3 изр. посл. ГПК, може да бъде окончателен, само при липса от страна на представлявания на възражения от този адвокат. Счита, че в случая особеното непредвидено обстоятелство представляват в съвкупност: получаването на съдебните книжа от адв. М. – неизпълнение на нейните професионални задължения и несъгласието на жалбоподателя с това процесуално действие, като не може да се приеме, че страната е обвързана да понесе неблагоприятните последици от неправомерните действия на пълномощника си и да ангажира отговорността му за вреди, тъй като е относителен обезщетителния характер на тази отговорност спрямо действителния правен интерес на страната от разрешаване на спорното право.
Ответникът по частната жалба [фирма] (предишно наименование [фирма])-гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна, а ответникът по частната жалба Д. Г. А. – от [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като туря край на производството за разглеждане на подадена касационна жалба, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на К. Х. Г. – от [населено място] да се възстанови срока за касационно обжалване. Изложени са съображения, че същият е представляван от адв.М., назначена от първоинстанционния съд на основание чл. 47 ал. 6 ГПК, която редовно е получила препис от въззивното решение, което не е имала основание да откаже, тъй като пълномощното й, съгласно чл. 34 ал. 4 ГПК, има сила до завършване на делото във всички инстанции, като с оглед отсъствието на частния жалбоподателя от регистрираните адреси, което е наложило назначаване на особен представител, е пречка адв. М. да се свърже с него и да го уведоми за постановеното въззивно решение. Съдът е заключил, че несъгласието на жалбоподателя с извършените от адв. М. процесуални действия, не съставлява особено непредвидено обстоятелство за възстановяване на срока за касационно обжалване и разпоредбата на чл. 46 ал. 4 ГПК е неприложима за получаване на съобщение от адвокат.
Определението е правилно. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че получаването на съдебните книжа от адв. М., което е неизпълнение на нейните професионални задължения и несъгласието на жалбоподателя с това процесуално действие, представляват в съвкупност уважителни причини, налагащи възстановяване на срока за касационно обжалване. По въпроса за възстановяване на срок на страна, която докаже, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, има установена съдебна практика, в съответствие с която е постановено обжалваното определение, която е в смисъл, че пропускането на определен срок за извършване на процесуално действие (подаване на касационна жалба), трябва да се дължи на такова непредвидимо, внезапно настъпило обстоятелство, което да не е позволило на страната да извърши това действие, и че адвокатското пълномощно, когато не е уговорено друго, важи за всички съдебни инстанции. Получаването от адвокат, назначен по реда на чл. 29 ал. 3 ГПК, на препис от въззивното решение, което действие адвокатът няма основание да откаже, тъй като пълномощното, съгласно чл. 34 ал. 4 ГПК има сила до завършване на делото във всички инстанции и несъгласието на частния жалбоподател с това процесуално действие, без жалбоподателят да е оттеглил пълномощното съгласно чл. 35 ГПК, не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64 ал. 2 ГПК, въз основа на което да се възстанови пропуснатия срок за касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № ІІІ-3131 от 04.12.2013 г. по гр.д. № 309/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: