3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 181
София, 23.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 817/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №267 от 10.VІ.2010 г. по т.д. № 133/ 2010 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 365 от 10.ІІІ.2010 г. по гр.д. № 3545/ 2009 г. на Русенски районен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК на Р. Й. И. – ЕТ с фирма ”Д. – Р. И.” -[населено място], обл. Русе срещу [фирма] -[населено място], е признато за установено, че ищецът има вземане срещу ответника 7344 лв. – неплатена цена за извършени услуги по Фактура 58/ 28.ІІ.2008 г., със законната лихва от 7.V.2010 г. и разноски 1226.88 лв. за заповедното производство, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, като разрешеният материалноправен въпрос е дали само с една фактура може да се докаже изпълнение на задължение по договор за изработка за строителна услуга. Жалбоподателят излага, че неправилно съдът е приел за доказано изпълнението на задължението за извършване на строителна услуга само въз основа на посочената фактура и не е отчел факта, че задължението за плащане произтича от договор за изработка и възнаграждението се дължи за приетата работа, като сочи, че ВКС в решенията си категорично приема, че съставянето на фактура за дължимо възнаграждение, не е елемент от договора и задължението за плащане възниква от приемане на работата, като изпълнителят трябва да докаже изпълнението – Р.№230/25.ІІ.2000 г. по гр.д.№1286/1999 г., Р.№586/3.ХІ.2008 г. по т.д. №282/2008 г. на ВКС. Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по важни материалноправни въпроси: следва ли по договора за изработка да се прилагат правилата за търговска продажба по чл. 321 и чл. 326 ТЗ, отпада ли необходимостта да се доказва изпълнението на работата и приемането й от възложителя, подписана от страните фактура доказателство ли е за изпълнение на договора – които въпроси поддържа, че се решават противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя копия от три невлезли в сила решения на Русенските съдилища. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Р. Й. И. – ЕТ с фирма ”Д. – Р. И.” -[населено място], обл. Русе по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за установяване на вземането и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., затова намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска по чл. 422 ГПК, съдът е изложил, че страните са сключили устен договор за изработка и че ответникът е приел работата, за което е подписал Фактура № 58/28.ІІ.2008 г., която е оспорил като неистинска, но оспорването е неоснователно с оглед изслушаната графологическа експертиза, установила, че подписът е на получателя. Въз основа на съдебно-счетоводната експертиза, констатирала осчетоводяване на фактурата при двете страни, и на гласните доказателства за извършената работа, съдът е направил изводите си, че работата е изпълнена, че е приета от възложителя съгласно чл. 264 ал. 3 ЗЗД без възражения, като фактурата – подписан от страните частен документ – доказва сключването на търговския договор и изпълнение на задължението за изработване, поради което възложителят дължи възнаграждение за приетата работа.
С оглед данните по делото и изложените от жалбоподателя въпроси, съдът, съобразно правомощията си по т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС ОСГТК да уточни и конкретизира изложените релевантни правни въпроси, приема, че разрешени по делото и относими към спора, са процесуалноправните въпроси: за начина на доказване на сключен с постигане на съгласие договор за изработка с оглед неформалния му характер и за доказване изпълнението от страна на изпълнителя, и материалноправният въпрос за възникване за възложителя на задължение за плащане след приемане на изработеното. Не е релевантен за делото процесуалноправният въпрос: дали само с една фактура може да се докаже изпълнение на задължение по от договора, тъй като решението не е постановено само въз основа на една фактура, нито материалноправния въпрос: следва ли по отношение на договор за изработка да се прилагат правилата за търговска продажба по чл. 321 и чл. 326 ТЗ, тъй като този въпрос не е разрешен от въззивния съд.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 2 ГПК. Дори да има противоречива съдебна практика по въпросите за начина на доказване на договор за изработка с оглед неформалния му характер, за начина на доказване изпълнението на задължението на изпълнителя и по въпроса за възникване на задължението на възложителя за плащане на възнаграждение за приетата работа, каквато практика жалбоподателят не доказва, по тези въпроси е налице съдебна практика, включваща се в чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и задължителна за съдилищата: Р.№61/11.V.2009 г. по т.д.№ 559/2008 г., Р.№250/11.І. 2011 г. по т.д.№ 535/2010 г., Р.№121/20.ХІІ.2010 г. по т.д.№ 1039/ 2009 г., Р.№34/22.ІІ.2010 г. по т.д.№588/ 2009 г., всички на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК, в съответствие с която е постановено обжалваното решение.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 267 от 10.VІ.2010 г. по т.д. № 133/ 2010 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Р. Й. И. – ЕТ с фирма ”Д. – Р. И.” -[населено място], обл. Русе 2050 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: