1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
С., 15.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 649/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от В. Н. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. Б. от САК, срещу определение № 1 233 от 30.08.2012 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 957/2011 г., с което се оставя без разглеждане частната жалба на П. против определение № 426 от 05.05.2011 г. на СЗОС по т. д. № 114/2011 г. и се прекратява производството по делото.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за недопустимост на частната жалба. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С атакуваното определение П. е оставил без разглеждане подадената частна жалба на П. срещу прекратителното определение на ОС [населено място] по съображения, че жалбоподателят няма собствени процесуални права, които са нарушени.
Обжалваното определение е правилно.
Производството по т.д. №114/2011 г. по описа на СЗОС е образувано по искова молба с правно основание чл. 422 ГПК от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] (издател на запис на заповед) и авалистите – „В. Н. П. от [населено място] и „В. – М. Д.” [населено място]. По повод подаденото от ищеца заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1 010/2010 г. на РС [населено място], с която ответниците са осъдени солидарно за заплатят на кредитора (ответник в настоящото производство) сумата от 66 393,73 евро, представляващо вземане по два броя запис на заповед от 04.04.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение само от В. П., с оглед на което заявителят е предявил установителен иск. Жалбоподателят е възразил, че по процесните записи на заповеди са изплатени дължимите суми. С молба от 28.04.2011 г. ищецът е заявил, че делото следва да бъде прекратено срещу [фирма] и „В. – М. Д.”, тъй като те не са подали възражение и заповедта по чл. 417 ГПК по отношение на тях е влязла в законна сила. С определение № 426/05.05.2011 г. СЗОС е прекратил производството по отношение на тези ответници. Срещу този съдебен акт е подадена частна жалба от В. П., която с определение №1 233 от 30.08.2012 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 957/2011 г. (предмет на настоящото производство) е оставена без разглеждане, поради липсва на правен интерес.
Ответници по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК са издателя на процесните запис на заповеди и авалистите. Видно от данните по делото единствено В. П. е депозирал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, т. е. по отношение на другите двама ответници заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. Този резултат произтича от обстоятелството, че ответниците по иска са обикновени другари, а не задължителни. Обикновенното другарство е налице, когато делата на другарите не са идентични, поради което същите могат да бъдат решени различно съобразно различното материалноправно положение на другарите. В този случай важи правилото за самостоятелност на другарите. Съгласно чл. 216, ал. 1 ГПК всеки от другарите действа самостоятелно и неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите, т. е. всеки другар води сам своя процес в рамките на общото производство. Общото между делата на другарите се състои в наличността на т.нар. „общи факти”, които следва да бъдат установени. И тъй като обикновеното другарство е факултативно, то може да бъде преустановено спрямо отделни другари, поради недопустимост на иска, какъвто е и настоящия случай.
Всичко изложено дотук налага извода, че прекратителното определение на СЗОС не може да бъде обжалваното от частния жалбоподател, поради липса на правен интерес. Правния интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно по всяко време на производството. Същият се преценява за всеки отделен случай, с оглед конкретните данни по делото. В конкретния случай, липсва правен интерес за П. от обжалване на първо инстанционното определение за прекратяване на делото по отношение на останалите обикновенни другари. Липсата му обуславя недопустимостта на подадената частна жалба пред П., с оглед на което правилно същата е оставено без разглеждане.
При тези фактически данни, определение № 1 233 от 30.08.2012 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 957/2011 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 233 от 30.08.2012 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 957/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: