Определение №580 от 9.10.2009 по ч.пр. дело №499/499 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 580
 
гр. София, 09.10.2009 година
 
 
            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                                 ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 499 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „П” Е. , гр. С. срещу определение № 463 от 13.04.2009г. по ч. гр. д. № 717/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 3 състав, с което е отменено определението от 26.01.2009г. по ч. гр. д. № 535/2009г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Д състав и е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер 40 380 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер 3 208,22 лв. или в общ размер 43 588,22 лв., които „К” Е. ще предяви срещу „П” Е. , чрез налагане на запор върху банкови сметки на „П” Е. до размера на сумата от 43 588,22 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно, тъй като не са представени убедителни доказателства за основателност на исковете, нито доказателства, установяващи, че за молителя ще бъде невъзможно или ще се затрудни да осъществи правата си по евентуално осъдително решение. В приложено изложение частният жалбоподател сочи, че САС се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос относно предпоставките за допускане на обезпечение, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Моли да бъде допуснато касационно обжалване и определението да бъде отменено. Направено е искане за спиране изпълнението на обжалваното определение на основание чл. 277 ГПК.
Ответникът „К” Е. , гр. С. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че същата е недопустима с оглед липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Моли същата да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционното определение и е допуснато исканото обезпечение, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения:
Определението на въззивната инстанция, с което е отменено определението по чл. 390 ГПК и е допуснато исканото обезпечение на бъдещи искове, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред която делото е висящо.
Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу първоинстанционното определение, като е проверил определението на Софийски градски съд и не се е произнесъл за първи път по искането за обезпечение на иска.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С оглед извода за недопустимост на частната касационна жалба не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване. Предпоставките за спиране изпълнението на обжалваното определение не са налице, поради което искането за неговото спиране е неоснователно.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „П” Е. , гр. С. срещу определение № 463 от 13.04.2009г. по ч. гр. д. № 717/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 3 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „П” Е. , гр. С. за спиране изпълнението на определение № 463 от 13.04.2009г. по ч. гр. д. № 717/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.

Scroll to Top