ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на продажбата на стоки онлайн
В Дирекция ОДОП … постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-149 от 24.06.2019 г., относно данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на продажбата на стоки онлайн.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас юридическо лице осъществява онлайн търговия със стоки на територията на страната с получатели данъчно задължени и данъчно незадължени лица. За всички продажби се начислява двадесет процента данък върху добавената стойност и се издават касови бонове за всички продажби, плащани в брой. Пратките се предават на куриерска фирма, която след предаване на пратките и плащане от страна на клиента превежда сумите от наложените платежи по банков път по сметката на дружеството.
В конкретния случай се издава касов бон, което на практика означава, че сумата е постъпила в касата на дружеството, но всъщност сумата постъпва в касата на дружеството не от съответния клиент, а от банкова сметка на дружеството след превода от куриера. От куриера ежемесечно се получава справка относно товарителници, изпратени пратки и сума.
Към настоящия момент е изработен онлайн сайт на румънски език и дружеството започва да извършва доставка на стоки към данъчно незадължени лица на територията на Румъния. Във връзка с тези доставки се издават касови бонове и се начислява двадесет процента данък върху добавената стойност.
Плащанията от румънските клиенти във връзка с доставките от онлайн търговията се получават от куриерското дружество доставило пратките по новосъздадена сметка в myPOS, като от тази сметка електронните пари постъпват по банковата сметка на дружеството. При изпращане на поръчката в пратката се слага касов бон в лева, като дължимата сума платима на куриера е в румънски леи, които се преизчисляват по курса на деня и дължимата сума от клиента се отразява в лева в касовия апарат. При получаване на плащането от куриера има разминаване между отразеното по касов апарат и преведеното от куриера, тъй като куриерското дружество превежда сумите като ги преизчислява по курса за деня в който ги превежда към българското дружество.
По повод на изложеното по-горе сте поставили следните въпроси:
1. На основание получената справка и сумата посочена по справката от куриера, правилно ли е да се състави счетоводна статия: дебит сметка 498(куриери)/ кредит сметка 501(каса) и получените суми в банковата сметка да се осчетоводяват: дебит сметка 503(банка)/ кредит сметка 498(куриери)?
2. В случай, че транспортът на стоките (куриерската услуга) във връзка с онлайн доставките е за сметка на физическите лица – клиенти в Румъния, може ли тази доставка да се определи като дистанционна продажба на стоки?
3. В случай, че тези доставки се определят като дистанционни продажби на стоки и дружеството се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в Румъния, какви документи следва да представи пред данъчната администрация в България, за да начислява ДДС във връзка с извършваните продажби към данъчно незадължените лица там? Следва ли фирмата да уведомява администрацията, че започва да извършва дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на Румъния?
4. За доставките към румънските клиенти с начислен данък върху добавената стойност със ставка двадесет на сто следва ли същите да се отчитат в отделна група на касовия апарат?
5. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон. Следва ли да подава документи и за регистрация по чл. 98 от закона?
6. Как следва да бъде отразена разликата отчетена по касов апарат и действително получената сума от куриера?
7. Отворената сметка в myPOS следва ли да намери отражение в счетоводството на дружеството след като паричните средства по сметката представляват електронни пари, които в последствие се превеждат в банковата сметка на дружеството? Таксите в myPOS признават ли се за разход?
Във връзка с гореизложеното, Ви уведомявам, че първи, шести и седми въпрос са относими към прилагането на счетоводното законодателство. Запитването Ви е изпратено за отговор по компетентност от Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите, тъй като Националната агенция за приходите е с правомощия да изразява само становища по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство.
Предвид изложената в останалата част от запитването фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
По втори въпрос:
По смисъла на чл. 14, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
– стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
– доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
– получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли данък върху добавената стойност при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
– стоките не са нови превозни средства, или не се монтират и/ или инсталират от или за сметка на доставчика, или не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Въз основа на изложеното по-горе, и посоченото от Вас в запитването, в случаите, в които стоките се изпращат или транспортират от доставчика, независимо, че транспортът на същите е за сметка на клиента, е изпълнено условието на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. При кумулативното изпълнени и на останалите условия по чл. 14, ал. 1 от същия нормативен акт, считам, че в конкретния случай ще е налице дистанционна продажба на стоки от представляваното от Вас юридическо лице към клиентите – данъчно незадължени лица, установени на територията на Румъния.
По трети въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от материалния закон, мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 от същия закон е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
– доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
– извършените от същото лице доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка;
– стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.
Видно от изложеното по-горе е, че само при кумулативното изпълнение на визираните три условия, ще се счита, че мястото на изпълнение на извършваните доставки на стоки при условията на дистанционни продажби ще е територията на държавата членка където приключва транспортът на същите.
В случай, че извършените от лицето доставки при условията на дистанционни продажби за съответната държава членка не надвишават за текущата календарна година или не са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка, мястото на изпълнение на същите доставки при условията на дистанционни продажби по смисъла на чл. 14, ал. 1 от материалния закон е на територията на страната. Изключение се допуска единствено в случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрацията си, че желае мястото на изпълнение да е на територията на другата държава членка, където транспортът на стоките приключва и е регистрирано лице за целите на ДДС в тази друга държава членка.
Във връзка с изложеното по-горе, Ви обръщам внимание, че в материалния закон, както и Правилника за неговото прилагане не са предвидени изрично видовете документи, които съответното лице следва да представи при уведомяване на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в случаите на чл. 20, ал. 5 от ЗДДС.
По четвърти въпрос:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по материалния закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
На основание чл. 27, ал. 1 от горецитираната наредба, лицата по чл. 3 от същата наредба, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга, продажбите на които се облагат с двадесет на сто данък върху добавената стойност в Група „Б“ на фискалното устройство.
По пети въпрос:
На основание чл. 98, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 20 при условията на дистанционна продажба по чл. 14 от същия закон.
Предвид обстоятелството, че представляваното от Вас юридическо лице вече е регистрирано по закона на основание чл. 96, ал. 1, за него не възниква основание за регистрация по чл. 98, ал. 1 от същия.
Обръщам внимание, че за целите на регистрацията за дистанционни продажби на територията на друга държава членка, в частност – територията на Румъния, следва да се запознаете със законодателството на тази държава членка в областта на данъка върху добавената стойност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.