О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 09.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 267/ 2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Столична община – [населено място] срещу Решение №2097 от 09. 11.2016 г. по т.д.№4024/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение №729 от 22.04.2016 г. по т.д. №2123/ 2013 г. на СГС, с която е отхвърлен искът по чл. 74 ТЗ, предявен от Столична община срещу [фирма] – [населено място] за отмяна на решението по т. 6 от дневния ред, взето от Общо събрание на акционерите(ОСА), проведено на 07.05.2013 г., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят в Изложение на основанията по чл. 280 ГПК сочи решените от въззивния съд въпроси: 1.Дали при включване в дневния ред на ОСА на точка относно промяна на устава, следва да се представят писмени материали, съгласно чл. 223а ал. 4 ТЗ; 2. Дали ако общинският съвет е определил представител на акционера Столична община в ОСА, но го е упълномощил изрично как да гласува само по определени точки от дневния ред, то следва да се приеме, че представителят няма право да участва в ОСА при решаването на останалите точки от дневния ред и представляваните от него акции не следва да се вземат предвид при определяне на мнозинството; 3.Дали въззивният съд следва да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност. По първия въпрос поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, като излага, че САС е приел, че няма писмени материали, които да бъдат предоставени на акционерите, а в практиката на ВКС липсва подобно разпределение и условия кога се прилага и кога не чл. 223а ал. 4 ТЗ: в Р.№1069/29.06.1999 г. по гр.д.№127/1999 г. на V г.о.;Р.№567/ 07.10. 2004 г. по гр.д.№13/2004 г. на І г.о.;Р.№977/21.11. 2006 г. по т.д.№ 342/ 2006 г. е прието, че нарушаването на правото на акционерите на сведение води до незаконосъобразност на взетите решения. Евентуално поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения, че разпоредбата на чл. 223а не предвижда случаи, в които задължението по чл. 224 ТЗ отпада; не съдържа указание дали се предоставят писмени материали и при предложение за изменение на устава; същата е неясна и се нуждае от тълкуване и въпросът е с голяма практическа значимост. По втория въпрос поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения, че чл. 227 ал. 2 и 230 ал. 1 и 2 ТЗ използват термините представени акции и представен капитал, без за тях да има дадено легално определение – тези разпоредби са неясни що се отнася до въпроса дали притежаваните акции са „представени” на ОС по отношение на въпросите, за които представител е упълномощен да гласува само за някои точки от дневния ред, респ. имат нужда от тълкуване – въпросът е с голяма практическа значимост и по него няма съдебна практика. По третия въпрос поддържа основания по чл. 280 ал.1 т. 1и т.2 ГПК, като сочи, че съгласно задължителната съдебна практика: т.1 и т.4 от ППлВС №7/1965 г.;т.19 от ТР №1/2001 г. по гр.д.№1/2000 г. на ВКС, ОСГК; Р.№642/15.098.1994 г. по гр.д.№ 1573/1993 г. на V г.о. и постановеното от ВКС по чл. 290 ГПК Р.№79/24.06.2009 г. по т.д.№ 645/2008 г. на ІІ т.о. задължение на съда е да обсъди всички изтъкнати основания за отмяна на решението, събраните доказателства и доводите на страните, като въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е изпълнил задължението да реши делото при признание на иска от ответника.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – ответник по делото – оспорва жалбата, като недопустима, тъй като решението е постановено по иск без материален интерес и са неверни твърденията на жалбоподателя, че интересът е над 10 000 лв.; поддържа, че правилно въззивният съд е приел, че признаването на исковете от ответника е правно ирелевантно поради оспорването на иска от третото лице – помагач; оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] – трето лице – помагач на ответника – оспорва същата, като недопустима на основание чл. 280 ал. 2 ТПК – счита, че решението е постановено по иск по чл. 74 ТЗ, който е неоценяем и е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е с цена над 10 000 лв., като за търговско дело цената на иска следва да е над 20 000 лв. Оспорва по същество касационната жалба, като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него в сега обжалваната част е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск по 74 ал. 1 ТЗ за отмяна на решение по т. 6 от дневния ред на ОС на АД, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Безпротиворечива е практиката на ВКС, че искът по чл. 74 ТЗ е неоценяем: Опр.№25/12.01.2016 г. по ч.т.д.№ 2880/2015 г. на ІІ т.о.; Опр. №700/25.10.2012 г. по т.д.№298/2012 г. на I т.о.;Опр.№ 225/ 17.03.2016 г. по т.д.№1849/2015 г. на II т.о.;Опр.№370/30.06.2015 г. по т.д.№ 3037/2014 на ІІ т.о. Затова са несъстоятелни доводите за недопустимост на касационната жалба, изведени от ответниците по жалбата от цената на иска.
Въззивният съд е потвърдил решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението по допълнително включената по чл. 223а ал. 1 ТЗ т.6 от дневния ред на Общо събрание на акционерите (ОСА), проведено на 07.05.2013 г., с което е приета промяна в чл. 33 ал. 2 от Устава, като цифрата ”4” е заличена – т.е. промяната касае мнозинството при вземане на решения за избиране и освобождаване на членове на СД, което от квалифицирано с 85% от представените акции, е променено на обикновено. Изложил е, че за взимане на решението по т.6 от дневния ред, е необходимо изготвяне на писмена информация по чл. 224 ТЗ, като няма пречка самата информация да е обективирана в поканата за свикване на ОС, с което задължението за изготвяне на такава информация се счита за надлежно изпълнено – с обявяването на 24.04.2013 г. в Търговския регистър по реда и в срока по чл. 223а ал.1 и 2 ТЗ на заявлението на акционера [фирма] с предложението за изменение на чл. 33 ал. 2 от Устава, за което ясно е посочено в какво се състои – заличаване на цифрата ”4”, друга информация не е необходима, е изпълнено задължението за предоставяне на информация. По довода на ищеца, че решението по т. 6 не е било прието с предвиденото в чл. 33 ал. 2 от Устава мнозинство от 85% от представените акции, съдът е аргументирал, че за него е гласувал [фирма], притежаващ 80% от акциите; акционерът Столична община не е бил представляван по тази точка от дневния ред, тъй като пълномощникът Мита Г. е притежавала само специално пълномощно по т.1 от дневния ред и представителната й власт по т.6 не може да се обоснове с Решение № 329/28.06.2012г. на СОС, което не й предоставя обща представителна власт, а напротив-ограничава я до специална при представен изричен мандат. Заключил е, че „представени акции” по см. на чл. 33 ал. 2 от Устава са само тези, които са представлявани на събранието по съответните точки от дневния ред и по т.6 представени са били само акциите на акционера [фирма] , като решението е прието с неговия глас – със 100% от представените акции – над минимума по чл. 33 ал. 2 от Устава.
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касация по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят следва да формулира правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото – това е правен въпрос, включен в предмета на делото, обуславящ решаващата воля на съда, обективирана в решението. При преценката за допускане на касационно обжалване, ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи се произнася дали соченият правен въпрос е от значение за изхода по делото и обусловил ли е правните изводи на съда, след което преценява налице ли е някое от поддържаните основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК.
Поставеният от жалбоподателя въпрос първи няма характеристика на обуславящ въпрос, тъй като въззивният съд въз основа данните по делото е обосновал, че е било необходимо изготвяне на писмена информация по чл. 224 ТЗ, като няма пречка самата информация да е обективирана в поканата за свикване на ОС, какъвто е настоящият случай, с което задължението за предоставяне на информация е надлежно изпълнено.
По въпрос втори била ли е Мита Г. упълномощена от Столична община да гласува по т.6 от дневния ред и следва ли представените от Столична община акции да се вземат предвид при определяне на мнозинството за вземане на решение по т.6 от дневния ред, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, основано на съображения, че разпоредбите на чл. 227 ал. 2 и 230 ал.1 и 2 ТЗ са неясни и се нуждаят от тълкуване що се отнася до въпроса дали притежаваните от акционер акции са „представени” на конкретно ОС, когато акционер е упълномощен изрично да гласува по определени въпроси от дневния ред, и дали има право да гласува по останалите точки.
Въпроса за обема на представителната власт на Мита Г. в ОС на 07.05.2013 г., която е била упълномощена специално по т.1 от дневния ред и не е била упълномощена да гласува по т.6 от дневния ред, въззивният съд е решил съобразно Решение на СО № 329/28.06.2012 г. за заявена воля на СО в рамките на конкретно предоставен на Мита Г. мандат за гласуване и Решение №200/11.04.2013 г. на СОС за даден й мандат да гласува предложения дневен ред по т.1. Въз основа на това е приел, че по т.6 от дневния ред акционерът Столична община не е бил представляван по чл. 33 ал. 2 от Устава, като „представени акции” по см. на чл. 33 ал. 2 от Устава са тези, които са представлявани на събранието по съответните точки от дневния ред и по т.6 са били представени само акциите на акционера [фирма], притежаващ 80% от акциите и решението е прието с неговия глас, т.е. със 100 % от представените акции – над минимума по чл. 33 ал. 2 от Устава.
Изискването за кворум – определен най – малък представен капитал, без какъвто ОСА не може да взима законосъобразни решения – се извежда от правилата за мнозинството, с което следва да се вземат от ОСА различните решения. Решението по т.6 от дневния ред, съгласно чл. 33 ал.2 от Устава, е валидно взето, ако е взето с мнозинство 85% от представените акции. Тъй като съдружникът Столична община не е бил представляван по т.6 от дневния ред, с оглед извършеното упълномощаване на Мита Г., за вземане на решение по т.6 мнозинството се формира само от дела на [фирма], чиито акции са представени акции на ОСА на 07.05.2013 г. по т.6 от дневния ред по см. на чл. 33 ал. 2 от Устава. Въпросът представени ли са акциите на съдружника Столична община на това ОСА и по кои въпроси, и дали това се отнася за решението по т.6 от дневния ред, са въпроси конкретни за спора, отговорът на които се извежда от фактите по делото и въпросът законосъобразно ли са решени, е въпрос за правилност на обжалваното решение.
По въпрос трети дали въззивният съд следва да обсъди становищата на страните и събраните доказателства, всички изтъкнати основания за отмяна на решението, в нарушение на които задължения е постановено въззивното решение, като съдът не е изпълнил задължението да реши делото при признание на иска от ответника, не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По въпроса за постановяване на решение при признание на иска, са постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р.№469/24.06.2010 г. по гр. 328/ 2009 г. на ІV г.о.; Р.№24/07.03.2014 г. по т.д.1040/2012 г. на І т.о., основано на Р.№98/21.03.2011 г. по гр.д.№ 952/10 г. на ІV г.о., съгласно които при направено признание на иска, въззивният съд при оплакване в жалбата, има задължението да го обсъди.
В съответствие с тази практика въззивния съд е изложил съображения за невъзможността да постанови решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, а дали изводът е законосъобразен, е въпрос, който касае правилността на решението, и който въпрос не може да се обсъжда в производството по допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №2097 от 09. 11.2016 г. по т.д. №4024/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: