3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 21.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 960 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 01.03.2010 година по гр.д. № 3264/2009 година на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от Д. С. Николова гр. София против Министерство на отбраната и [заличено наименование на фирма] в ликвидация, гр. София, които са осъдени да заплатят солидарно сумата 6440 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от ексцес от трудова злополука и сумата 1170 лева – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за усилена храна в периода от 03.02.1999 г. до 09.05.2002 година. По делото е установено, че в резултат на трудова злополука, претърпяна от ищцата на 03.08.1998 г. по време на работата и към Управление „П. подготовка на младежта” към Министерство на отбраната е получила увреждания – термичен шок с втора степен изгаряния. С влязло в сила решение № 27 от 07.02.2007 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2171/2006 година, оставено в сила с решение № 641 от 07.05.2008 г. по гр.д. № 2256/07г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, Министерство на отбраната, гр. София е било осъдено да заплати на Д. С. Николова обезщетение в размер на 15000 лева за претърпените неимуществени вреди от трудовата злополука. Със заповеди № ОХ-267 от 13.04.1999 г. и № ОХ 358 от 14.05.1999 г. на Министъра на отбраната, част от структурите на Министерство на отбраната, в т.ч. управление „П. подготовка на младежта” са преминали към ЕООД „В.”, гр. София. След трудовата злополука, ищцата е претърпяла множество оперативни интервенции и е получила белези на кожата, които затрудняват движенията на крайниците и в пълен обем и посттравматична соматоневроза, подлежаща на упорито и продължително лечение, налагащо разход на допълнителни средства за диетичен режим. С оглед данните за претърпени от ищцата в резултат на лечението болки и страдания, продължителността му и неблагоприятната прогноза за възстановяването и, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди от ексцес в размер на 6440 лева, присъждайки и сумата 1770 лева като обезщетение за разходваните за периода от 03.02.1999 г. до 09.05.2002 година средства за спазване на наложения диетичен режим. Въззивният съд е приел, че присъдените за обезщетение суми се дължат на основание чл. 123 КТ солидарно от ответниците Министерство на отбраната, в чиято структура ищцата е работела по време на настъпване на трудовата злополука на 03.08.1998 г. и „Воинтекс” ЕООД в ликвидация, към което дружество е преминало през 1999 г. управление „П. подготовка на младежта”.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Министерство на отбраната, гр. София. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като обуславящите изхода на делото въпроси по приложението на § 1, т.1 ДРКТ във връзка с чл. 200 КТ са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – въпросът работодател ли е Министерство на отбраната по смисъла на §1, т.1 ДРКТ при организационна и икономическа обособеност на управлението му „П. подготовка на младежта” и след като управлението като самостоятелна единица, а при условията на чл. 123 КТ и трудовите отношения със служителите му, са преминали към ЕООД „Воинтех”.
Ответницата по касационната жалба Д. С. Николова поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението на Софийски градски съд по гр.д. № 3264/2009 г.
Повдигнатият в изложението въпрос по приложението на §1, т.1 ДРКТ не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Относно работодателската правосубектност е налице трайно установена практика на съдилищата, основания за промяна на която не са налице. Изводите на въззивния съд са в съответствие с трайно установената практика, съгласно която с §1, т.1 ДРКТ на работодателя, страна по трудов спор, е предоставена специална правосубектност – като страна в процеса, извършваща надлежни процесуални действия може да участвува всяка самостоятелно обособена структура, наемаща работници по трудово правоотношение, но извършените от работодателя по смисъла на §1, т.1 ДРКТ процесуални действия ангажират юридическата личност, в чиято структура е съответната организационна единица работодател, като решението постановено спрямо нея поражда последици в правната сфера на юридическата личност. Когато трудовата злополука е настъпила по време на работа в организационно обособена единица, впоследствие преобразувана, отговорността по чл. 200 КТ е върху юридическата личност, в чиято структура е била съответната организационна единица. Когато след трудовата злополука организационната единица е преминала като обособена част към друга юридическа личност, отговорността по чл. 200 КТ се поема солидарно от двамата работодатели – чл. 123, ал. 2, т.2 КТ (ред ДВ, бр. 100 от 1992 г., приложима към процесното правоотношение).
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.03.2010 година по гр.д. № 3264/2009 година на Софийски градски съд, ІІ „Д” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: