О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 21.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6937 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. М. П. чрез адв. К. Т. от АК София, срещу въззивно решение № 1176/17.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 2651/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Н. Л. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. М. П. е предявил против Н. Б. Л. искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на имуществено и неимуществено обезщетение за причинени му вреди от издаване на медицинско направление за лечение в София, което не се поема от НЗОК.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Видински окръжен съд, отхвърлил претенциите.
За да постанови този резултат, втората инстанция установила, че ответникът Н. Л. е лекар с медицинска практика и, в това си качество, е сключил договор с НЗОК за оказване на първична извънболнична медицинска помощ в [населено място], обл. В..
Ищецът В. М. П. няма личен лекар и не е пациент от пациентската листа на д-р Л.. По искане на П. за лечение в болница „Т.” – София, доктор Л. му издал направление обр. М. 119а, даващо право на медицинска консултация със съответен специалист, срещу заплащане от пациента, а не по реда на НЗОК. В болничното заведение на П. било отказано предоставяне на медицинска услуга без заплащане.
Съдът намерил, че не е осъществен фактическият състав по чл. 45 ЗЗД, защото издаването на направление обр. М. 119а от доктор Л. не е противоправно. Лекарят не е имал право и възможност да издаде на П. медицинско направление за безплатна консултация и лечение по реда на НЗОК; П. не е бил негов пациент. Съдът е изложил още и съображения, че ищецът П., с изключение на твърдяното деяние – издаване на медицинско направление обр. М. 119а от доктор Л., не е доказал осъществяване на останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД; само вината се предполага, а всички други предпоставки от хипотезата на правната норма следва да бъдат установени от ищеца по пътя на пълно главно доказване.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните въпроси: може ли съдът да основе решението си само и единствено на твърденията на ответника, които нямат качеството на доказателства съгласно ГПК и как длъжностно лице – лекар, следва да удостовери, че е изпълнил задълженията си към пациента и му е разяснил какво ще бъде заплатено от НЗОК и каква медицинска помощ пациентът следва сам да заплати.
Въпросите са неотносими към постановеното от въззивната инстанция. В. съд не е основал решението си на твърденията на ответника, а въз основа на фактически изводи, изградени след анализ на събраните по делото доказателства и с оглед разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес и последиците от нея. В случая ищецът е следвало да установи по пътя на пълно главно доказване, т.е., да доведе до безспорно убеждение съда, че твърдените от него факти и обстоятелства са се осъществили. Това не е сторил – няма данни, че са му причинени неимуществени вреди – болки и страдания, както и, че те са резултат от пътуването му до София и отказа да получи безплатна консултация в болница „Т.”, поради издаване на медицинско направление за лечение, което не се поема от НЗОК. Установено е, също така, че действията на ответника са законосъобразни, а не противоправни.
Без значение е как длъжностно лице – лекар, следва да удостовери, че е разяснил на пациента какво ще бъде заплатено от НЗОК и каква медицинска помощ пациентът следва сам да заплати, защото съдът нито е изследвал подобни обстоятелства, нито се е обосновал с фактически извод, във връзка с който е поставен процесуалноправният въпрос.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1176/17.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 2651/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: