Постъпило е писмено запитване с вх. № 96-00-293/ 18.08.2015г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
.В него е изложенаследната фактическа обстановка:
Дружеството е търговско и е собственост на регистрирано в Гърция акционерно дружество/регистрирано по ДДС/. Започнала е практика българското дружество да заплаща доставките на стоки на чуждестранните доставчици на дружеството майка. Същите доставчици фактурират стоките на българското дружество, а то от своя страна префактурира на гръцкото дружество със съответна надценка. Стоките се получават на територията на Гърция от гръцкото дружество. На един от доставчиците – регистрирано в Швейцария дружество, е платено авансово от българското дружество, с което е сключена сделка. Доставчикът, швейцарското дружество изпраща стоките до територията на Гърция. Доставката не е вътреобщностно придобиване и би следвало да се третира като внос, като ДДС би следвало да се начисли от митническите органи.
Според чл.16, ал.1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на закона е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната /България/, а такова въвеждане не е извършено.
Стоката е транспортирана от Швейцария до Гърция за сметка на изпращача – швейцарското дружество. Същото издава на гръцкото дружество, обикновено в следващ период дебитна нота за извършения транспорт, който се заплаща от гръцкото дружество. За доставката, обект на запитването, не е издадена дебитна нота към датата на запитването. От транспортните документи е видно, че началната точка на транспорта е Швейцария, а карайната – Гърция. Като получател на стоката в транспортния документ фигурира транспортната фирма, а в транспортния документ приносителна разписка – гръцкото дружество.
Към запитването са приложени фактури за доставката, копия от преносителни разписки и транспортни документи на превозвача, които не са преведени на български език.
Поставени са следните въпроси:
Как би следвало да се третира сделката и следва ли да се начилсява ДДС и ако да – на каква база?
Какви други документи би следвало да набави дружеството, за да обоснове документално сделката си по ЗДДС?
След съобразяване на нормативната уредба и вземайки предвид изложената фактическа обстановка, както и обстоятелството, че приложените документи не са преведени на български език, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Видно от изложената фактическа обстановка, българското дружество закупува стоки от швейцарска фирма и продава същите на гръцка фирма.
Когато предмет на доставката е стока, за правилното данъчно третиране следва да се определи мястото на изпълнение на доставката.
Мястото на изпълнение на доставка на стока се определя в зависимост от това дали стоката се превозва, или не.
По силата на чл.17, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва е мястото, където стоката се намира припрехвърляне насобствеността, или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 от закона.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването, следва да се приеме, че мястото на изпълнение на доставката е там, където стоката се намира към момента на започване на превоза й – в случая територията на Швейцария.
По смисъла на чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Следва да имате предвид, че не не може да се направи изчерпателно изброяване на документите, които обосновават документално доставката. Освен фактури и транспортни документи, това може да бъде търговска кореспонденция, документи за предаванеи др.подобни.
В заключение, обръщам внимание, че съвкупната преценка на събраните доказателства е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на ревизионно производство по реда на ДОПК, който осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства.
‘