Относно: Документиране на развалена сделка и получено обезщетение по реда на ЗДДС.
В Дирекция ”ОУИ” – … постъпи писмено запитване с вх. № ……………/30.05.2011 г., относно документиране на развалена сделка и получено обезщетение по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество е сключило предварителен договор м.декември 2010 г. за продажба на апартамент за обща сума в размер на 95000 лв. При сключване на предварителния договор купувачът е заплатил капаро в размер на 5000 лв. Оставащата част от сумата купувача е следвало да заплати при нотариалното изповядване на сделката на 31.03.2011 г.Последният отказва да се извърши нотариално изповядване на сделката. Съгласно клаузите по договора дружеството ще изиска чрез преговори и по съответния законов ред – нотариални покани, споразумения или евентуален съдебен иск, да бъде обезщетено за претърпените вреди. В договора е вписано, че ако купувачът откаже в срока по него сключването на окончателен договор за продажба на недвижимия имот, предмет на този договор, той дължи за обезщетяване на продавача неустойка за неизпълнението в размер на 15000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща тройния размер на платеното капаро. Обезщетителната сума се дължи от неизправната страна от деня, следващ крайния срок за сключване на сделката, т.е. от 01.04.2011 г., като за всеки просрочен ден от нейното заплащане се дължи от неизправната страна и неустойка в размер на 0,1% на ден върху неизплатената обезщетителна сума. Към настоящият момент следва да бъде изплатена неустойка по договора в размер на 15000 лв. и 705 лв. за забавата до момента на плащането на основната сума по обезщетението.
Зададени са следните въпроси:
1. Следва ли при прекратяване действието на предварителния договор, дружеството да издаде кредитно известие за платената като капаро сума от 5000 лева?
2. Следва ли върху получената като обезщетение сума в размер на 15000 лв. дружеството да начисли ДДС?
3. Следва ли върху неустойката в размер на 0,1% на ден върху неизплатената обезщетителна сума 705 лв. дружеството да начисли ДДС?
4. При условие, че за посочените суми не следва да се начислява ДДС и да се издава данъчен документ, достатъчен ли е документа – разписка, съгласно чл. 84 от ППЗДДС за постъпилите в касата и банкова сметка суми?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи въпрос: Чл. 115, ал. 1 от ЗДДС урежда в кои случаи се издават известията, а именно при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура.
В конкретния случай, договора се прекратява, т.е. разваля. В този случай е приложима нормата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС и следва да издадете кредитно известие за аванса /капаро/, при условие, че за същият е издадена фактура, тъй като е налице разваляне на доставка.
Втори, трети и четвърти въпрос:
Данъчното третиране на лихвите и неустойките в ЗДДС е регламентирано в разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от закона и чл. 84 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
В практиката се разграничават няколко вида лихви и неустойки и за да се определи дали съответната сума следва да се включи в данъчната основа е необходимо да се извърши преценка относно характера на лихвите и неустойките.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен /компенсаторен/ или със санкционен характер.
С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа.
Съгласно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
В случаите на разваляне на конкретния договор, уговорените между страните неустойки не са основа за начисляване на данък върху добавената стойност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от същия закон.
С оглед гореизложеното, изхождайки от нормата на чл. 84 от ППЗДДС, считаме, че за получените от Вас неустойки, като такива с обезщетителен характер не следва да се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Следователно в настоящия случай, неустойката може да се документира, чрез издаване на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/. Всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 7, ал. 1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ.
.’