.№94-Б-164
Дата: 22.02.2011 год.
ЗДДС, чл. 108, ал. 1;
ЗДДС, чл. 108, ал. 2;
ЗДДС, чл. 111, ал. 1;
ЗДДС, чл. 111, ал. 2.
ОТНОСНО: Отговор на писмено запитване, касаещо прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във връзка с Ваше писмо, постъпило вна НАП с наш вх.№……………2011 г., касаещо подадено писмено запитване по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, препратено по компетентност на Дирекция „ОУИ” –………, Ви уведомяваме за следното:
Независимо, че Вашето запитване с вх. № …………2010 г. по описа на ЦУ на НАП не представлява сложен казус по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, на същото не е даден отговор по същество, за което моля да приемете нашите извинения.
С оглед на изложените в писмото Ви факти и обстоятелства, дружеството……………….., гр…………, ЕИК………….., което е регистрирано за целите на облагането с данък върху добавената стойност, ще закупи недвижим имот – магазин от друго регистрирано по ЗДДС лице с включен в цената на доставката ДДС, след което дружеството …………..ЕООД ще се дерегистрира по собствена инициатива и ще продаде така закупеният недвижим имот – магазин на друго нерегистрирано по ЗДДС лице. Поставеният от Вас въпрос е следва ли дружеството ……….ЕООД да ползва право на приспадане на данъчен кредит за закупения недвижим имот и от значение ли е за данъчното третиране на доставката обстоятелството, че при последващото прехвърляне на имота дружеството Ви няма да бъде регистрирано за целите на ЗДДС?
В отговор на поставения от Вас въпрос, въз основа на фактическата обстановка в запитването и относимото данъчно законодателство, изразяваме следното принципно становище:
В разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДДС са визирани основанията за дерегистрация по избор, а те са:
1. за лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация;
2. за лице, регистрирано на основание чл. 98, ал. 2 или чл. 100, ал. 3, когато:
а) за всяка от двете календарни години преди текущата година сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционна продажба на територията на страната (без доставките на акцизни стоки) не надвишава 70 000 лв., и
б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;
3. за лице, регистрирано на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2, когато:
а) за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 20 000 лв., и
б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;
4. за лице, регистрирано на основание чл. 97а, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.
Според текста на чл. 108, ал. 2 от ЗДДС регистрирани лица по избор съгласно чл. 100 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1 по-рано от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по този закон.
На основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:
1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.
Изключенията от това правило са посочени в ал. 2 на чл. 111 от ЗДДС, а именно:
– при дерегистрация поради смърт на физическо лице, което не е едноличен търговец;
– при смърт на регистрирано по този закон лице – едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което е регистрирано по този закон, или се регистрира в срок 6 месеца от датата на смъртта – само за наличните стоки към датата на регистрацията;
– при преобразуване на регистрирано юридическо лице, ако новообразуваното или правоприемащото лице е регистрирано по този закон или се регистрира по реда и в срока по чл. 132 – само за наличните стоки към датата на регистрация;
– за наличните активи – публична държавна или публична общинска собственост;
– при дерегистрация по чл. 176 и последваща регистрация на лицето в рамките на един данъчен период.
Предвид изложената в писмото Ви фактическа обстановка, Вашето дружество няма да попадне в хипотезата на чл. 111, ал. 2 от ЗДДС, в резултат на което ще се дължи ДДС за наличните активи към датата на дерегистрация /включително процесния недвижим имот – магазин/, за които сте ползвали изцяло или частично данъчен кредит.
Съгласно чл. 68 ал. 1. т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Ето защо, ако доставчикът при продажба на сграда начисли ДДС, то ще с налице право на приспадане на данъчен кредит за получателя.
Следва да се има предвид, че ако дружеството …………..придобие нова сграда по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, за която е начислен данък, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона, за дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит. Необходимо е да се отбележи, че в случаите на дерегистрация на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да се определи размерът на дължимия данък по реда на чл. 27, ал. 3 от ЗДДС, като данъчна основа на доставката е пазарната цена на сградата към датата на дерегистрация.
Относно доставката, свързана с продажбата на недвижимия имот и формирането на облагаемия оборот от задължените лица, следва да се има предвид и становище на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите с изходящ № 04-19-1012/17.12.2007 г., публикувано на интернет страницата на приходната администрация www.nap.bg
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ КРАСИМИР СТЕФАНОВ /
‘