20-00-114/08.08.2013 г.
чл. 59 от ЗКПО
чл. 62, ал. 1 от ЗКПО
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-114/12.04.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството притежава производствени сгради с голяма застроена площ. В последните години се използва само част от сградите. Неизползваните участъци от сградите не носят икономическа изгода и с начислените амортизации се утежнява себестойността на произведената продукция. Структурна единица на сградите е „полето”, което представлява част от сградите, затворена между два реда носещи колони, върху които са монтирани носещи греди и обикновено има релси за кран, който обслужва полето. Възможно е пространството между отделните колони да е запълнено, т.е. полетата да са отделени със стена, но обикновено не са затворени. Сградата задължително е затворена само по външния периметър на застроената площ.
Предприятието използва само част от сградите, едно или няколко полета. Например: инвИзх. № 10026 К 14 Моделен цех има застроена площ 23 040 кв.м., състояща се от 6 полета. От тях не се използват: 1. склад за модели – І, ІІ и ІІІ поле, общо 11 520 кв.м.; 2. моделен цех – ІV поле, 3 840 кв.м.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Възможно ли е на основание чл. 59 от ЗКПО да се преустанови частично начисляване на амортизациите на сградата, за неизползваемата част от нея (полета) и как следва да се отрази това в счетоводния и данъчен амортизационни планове, тъй като цялата сграда се води под един инвентаризационен номер с една отчетна стойност и годишна амортизационна норма?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Правилата по отношение на данъчното третиране на дълготрайните амортизируеми активи са регламентирани в глава десета „Данъчни амортизируеми активи”от ЗКПО. Съгласно чл. 52 от ЗКПО данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи. Данъчният амортизационен план е данъчен регистър, в който се отразява информацията, определена съгласно изискванията на тази глава, за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи. Начисляването на данъчни амортизации започва от началото на месеца, в който данъчния амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец.
Преустановяване начисляването на данъчни амортизации е регламентирано с чл. 59 от ЗКПО, където в ал. 1 е посочено, че начисляването на данъчни амортизации на определен актив се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл дванадесетмесечния срок, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния регистър. В ал. 2 на чл. 59 от ЗКПО са предвидени съответни корекции за годината, в която е изтекъл дванадесетмесечния срок на годишната данъчна амортизация и на стойностите на актива в данъчния амортизационен план.
За счетоводни цели се прилагат правилата на Счетоводен страндарт (СС) 16 „Дълготрайни материални активи”, където е регламентирано кога един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, СС 4 „Отчитане на амортизациите”, който с дадените определения в т. 2. пояснява кога даден актив е амортизируем и Международен счетоводен стандарт (МСС) 16 „Имоти, машини и съоръжения”. На основание пар. 7 от МСС 16 всеки отделен имот, машина, съоръжение или оборудване следва да се признава за актив само ако е вероятно предприятието да получи бъдещи икономически изгоди от него и цената на придобиване на актива може да бъде надеждно оценена.
Относно посоченото в запитването, че начислените амортизации утежняватсебестойността на произведената продукция, вероятно са визирани счетоводните амортизации. По силата на счетоводното законодателство, най-общо продукцията се оценява по себестойност, която е формирана от основните производствени разходи. Определения на понятието „себестойност” са дадени в Закона за счетоводството (т. 4 на пар. 1 от ДР) и в приложимите счетоводни стандарти СС 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси”/МСС 2 „Материални запаси”, където са регламентирани правилата за оценяване на продукцията по себестойност.
Начислените данъчните амортизации се отразяват в данъчния амортизационен план и участват в данъчното преобразуване при определяне на данъчния финансов резултат. Следователно по този механизъм няма как да увеличат себестойността на продукцията.
Предвид разпоредбите на гл. 10 на ЗКПО за данъчни цели амортизации се начисляват за даден актив, обособен и заведен от предприятието. По отношение на данъчните амортизации в корпоративния закон не е регламентирана възможност за частично начисляване на амортизации на един актив, признат и заведен самостоятелно с обща амортизируема стойност в данъчния амортизационен план. На основание чл. 62, ал. 1 от ЗКПО промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи промяна съгласно този закон или счетоводното законодателство, с изключение на случаите по чл. 61, при които е налице забрана за промени в стойностите.
С оглед горното, промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив /сградата/, заведен в данъчния регистър, са допустими в случай, че съгласно счетоводното законодателство такава промяна се налага.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘