2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 270
[населено място] , 24.03.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1399 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. М. М. от[населено място] против въззивното решение на Р. окръжен съд № 89 от 21.07.2010г. по гр.д.№ 195/2010г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците изразяват становище, че не са изложени мотивирани основания за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел, че ищецът е установил фактическа власт върху спорния имот на 06. 11. 1987 г. , когато е сключен договора за продажба[населено място] Д., който е само в писмена форма и има действие на предварителен договор по чл.19 ЗЗД. Сградата попада върху имот, извън границите на подробния устройствен план, одобрен през 1980 г. и е включен в картата на възстановената собственост като земя по чл.19 ЗСПЗЗ. Въз основа на тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че при действието на чл.86 ЗС в редакция до 1990г. не е могла да тече придобивна давност, а след тази дата по отношение на общинската собственост – земя по чл.19 ЗСПЗЗ давността е спряна на основание § 1 ЗД на ЗС обн. Д. В. бр. 46, в сила от 1.06.2006 от което следва, че не е имало правна възможност да се придобие собствеността на твърдяното оригинерно основание.
Поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване въпрос за давностно владение върху сгради изградени върху земи с неустановен статут не е свързан с решаващите изводи на съда, защото съдът е приел, че земята до 1990 г. е била държавна собственост, а след включването й в плана за земеразделяне – общинска собственост. Статутът на недвижимите имоти подлежи на доказване по всяко дело с оглед предмета на спора. Без посочване на приложимата за разглеждания случай разпоредба не може да се приеме, че поставеният въпрос е от значение за решаването на спора. За да бъде допуснато касационното обжалване следва не само следва да бъде поставен правен въпрос, но той да бъде свързан с обстоятелствата по разглежданото дело и с правните изводи на съда. В случая освен , че не е формулиран конкретен правен въпрос , касаторът не е обосновал и специалните предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК. Той се е позовал на основанията на чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК, но не е посочил противоречива съдебна практика, нито е мотивирал необходимостта от преодоляване на неяснота, непълнота или противоречие в приложимия закон.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба на И. М. М. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Р. окръжен съд № 89 от 21.07.2010г. по гр.д.№ 195/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: