О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
С. 29.03.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1228/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. А.,[населено място], подадена от пълномощника и адвокат К. М., срещу въззивно решение от 12.04.2010 г. по гр. дело №10913/2009 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 07.08.2009 г. по гр.дело №18170/2009 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу А. по в. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил изискванията на чл.193, ал.1 КТ като е поискал обяснения и ищцата е представил писмени такива. Последната е извършила тежки нарушения на трудовата дисциплина, поради което уволнението и е законно.
Ответникът по касационната жалба А. по в.,[населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали съобразно изискванията на чл.193, ал.1 КТ обясненията по допуснатите дисциплинарни нарушения трябва да бъдат дадени в рамките на дисциплинарната процедура по налагане на наказанието. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 12.04.2010 г. по гр. дело №10913/2009 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, тъй като обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата По тях има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава /решение №629 от 01.11.2010 г. по гр. дело №279/2009 г. на ВКС, IV г.о./ Според нея в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не е необходимо работодателят да бъде „сезиран“ с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за „висящото производство“ и да му връчи копие от акта, с който е „сезиран“ нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъда наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност..
В. това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.04.2010 г. по гр. дело №10913/2009 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.