3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 322
гр. София, 06.04.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1352 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. А. С., Ж. Т. А. , И. А. П., Д. С. А. , Ф. Х. Т. , И. Х. Т. и К. Х. Д. чрез пълномощника им адв.Р.Д. от АК –Варна срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 911 от 01.07.2010г. по гр.д.№ 309/2010г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което е процесуално допустима.
Ответниците не са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
С обжалваното решение, постановено по реда на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен иска на Д. А. С., Ж. Т. А. , И. А. П., Д. С. А. , Ф. Х. Т. , И. Х. Т. и К. Х. Д. против Г. Р. Н. и Р. Р. Н. за установяване, че ответниците не са собственици на 600/718 ид.ч. от ПИ 157 по Кадастралния план на С.О.”Б. чешма, Д.” и „М. рид” в землището на кв.В. ,[населено място].
Въззивният съд е приел, че ответникът Г. Р. Н. като бивш ползувател по §4 П. е придобил собствеността върху спорното място – бивша земеделска земя при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ , което дерогира правото на ищците за реално възстановяване на собствеността, а вторият ответник Р. Г. Р. е придобил валидно права по договора за дарение, сключен с нот.акт 69/1994г. и се легитимира като собственик на имота, поради което отрицателния установителен иск е неоснователен.
Поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване въпрос „ може ли при установена липса на идентичност на местност, в която на ползувателя по §4 ПЗР ЗСПЗЗ е учредено правото на ползване и на местността , която реално заема и ползва имот да се направи извод за правомерно придобити от него права досежно заемания от него имот и противопоставими ли са неговите права на лицата, с признати за възстановяване права на собственост по ЗСПЗЗ в съществуващи/възстановими/ реални граници” не е обусловил решаващите правни изводи на съда. Действително в мотивите се съдържа фактическа констатация за липсата на идентитет между местностите „Д. чешма” и „Канар Й.”, в която се намира имотът на ищците, подлежащ на възстановяване. Съдът обаче е обсъдил и другите доказателства и е приел, че ответникът Г. Р. е владял и застроил именно имота, за който му е било предоставено право на ползване, намиращ се понастоящем в обхвата на СО”М. рид, Б. чешма и дъбравата” , а „Д. чешма” и „Канар Й.” са старите наименования на две съседни местности. Следователно твърдението на ищците за липса на идентичност между предоставената за ползване и застроена земя е прието за недоказано и не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване – въпросът, който се поставя може ли да се приеме за валидно изкупуването на земята, която е застроена от правоимащ по §4 ПЗР ЗСПЗЗ ако правото на ползване е предоставено за друг имот, не е обусловил правните изводи на съда, защото той е приел, че е изкупено мястото, което е било предоставено за ползване.
Въпросът допустимо ли е към м.май 1980г. в заседанието на О. народен съвет да не участва секретарят на този съвет и заместими ли са функциите на секретаря на Общински съвет и на заместник председателя има връзка с направеното от ищците – касатори оспорване на валидното придобиване право на ползване, прекратяването на което на основание §4 ПЗР ЗСПЗЗ дава право на ползувателите да придобият собствеността върху мястото и чрез поставянето му те целят обосноваване на тезата, че нарушението на чл.51 ал.5 от отменения Закон за народните съвети води до нищожност на взетите решения. Съдът обаче е приел, че неподписването на протокола на ИК на ГНС от секретаря при условие, че има подпис на председателя не опорочава доказателствената му стойност. Това становище е съобразено с практиката на ВКС по чл.291 ГПК, включително и на настоящия състав –решение по гр.д.№ 4836/2008г.І г.о. г.о, , решение по гр.д.№ 209/2008г., ІІ г.о. и др. според която изискването на чл.51 ал.5 от ЗНС/отм./ следва да се свърже с удостоверяващата функция на протокола, а не с валидността на взетите решения и полагането на подпис на едно от длъжностните лица, оправомощени да го подпишат е достатъчно за истинността на документа. В разглеждания случай протоколът е подписан от председателя, а секретарят изобщо не е присъствал на заседанието, защото е бил в отпуск, което изрично е отразено в протокола. В тази хипотеза е приложима посочената съдебна практика по чл.291 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Т. въпрос имало ли е „кметски наместник” като правна фигура и като орган на държавна власт към 1994г. както е поставен е твърде общ и не е обоснован с обстоятелствата по делото и правните изводи на въззивния съд, но очевидно е свързан с предпоставките на закона за придобиване на собствеността на земята от бившите ползуватели на земеделските земи. По този въпрос съдът също е съобразил практиката на ВКС, която е в смисъл, че върху валидността на изкупуването на земята не влияе обстоятелството дали оценката на имота е подписана от кмета или от друго лице, натоварено с тази функция по разпореждане на кмета – решение № 679 от 22.10.2010г. по гр.д.№ 655/2009г. на ВКС, І г.о. , решение по гр.д.№ 8/24.04.2009г. по гр.д. № 256/2008г. на ВКС, І г.о.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да бъде разглеждана по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 911 от 01.07.2010г. по гр.д.№ 309/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: