О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
С. 11.04.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : Б. БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1337/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-ПТП С.,[населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт П. Т., срещу решение №220 от 03.06.2010 г. по гр. дело №239/2010 г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение №9 от 13.01.2010 г. по гр.дело №739/2009 г. на Мездренския районен съд за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ и след отмяна в отхвърлителната му част на ищеца са присъдени още 849.61 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел, че закрилата на ищеца по чл.333, ал.4 КТ не е преодоляна, тъй като синдикалният орган изрично и мотивирано е отказал да даде съгласие за уволнението му.
Ответникът по касационната жалба М. П. Т.,[населено място] бряг, оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси, отнасящи се за това дали отказът на синдикалния комитет е мотивиран конкретно за ищеца, дали решението за отказ е взето от компетентен синдикален орган по надлежния ред – с обикновено мнозинство след като самото решение не е представено на работодателя, както и не следва ли да се приеме, че след като в уговорения в КТД 10 – дневен срок не е получен мотивиран отказ, то има мълчаливо съгласие. Представено е решение на СРС, което не е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №220 от 03.06.2010 год. по гр. дело №239/2010 г. на В. окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В съответствие с трайно установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че закрилата на ищеца по чл.333, ал.4 КТ в случая не е преодоляна, тъй като синдикалният орган изрично и мотивирано съобразно уговореното в КТД е отказал да даде съгласие за уволнението. Подписването на писмото до работодателя от председателя и секретаря на синдикалната организация не опорочава действието на отказа, тъй като с него само е уведомен работодателя за взетото от синдикалния комитет, т.е. от синдикалното ръководство като колективен орган, решение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 400 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №220 от 03.06.2010 г. по гр. дело №239/2010 г. на В. окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма]-ПТП С.,[населено място], да заплати на М. П. Т.,[населено място] бряг, 400 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.