2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 14.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №26/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] – София, против въззивно решение от 22.3.2010 г. по гр.д.№1844/2008 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІV-Г състав.
С обжалваното решение са уважени предявените от Й. К. Т. от[населено място] против [фирма] – София, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ, а със допълнително протоколно решение от 25.5.2010 г. по същото дело, постановено по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ е уважен и иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
За да отмени заповедта за уволнение въззивната инстанция е приела, че за да е налице основанието по чл.325, т.9 КТ следва да са налице следните предпоставки: 1. невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа, поради болест довела до инвалидност или по здравословни противопоказания; 2. окончателно заключението на Т., удостоверяващо тези обстоятелства и 2. липса на подходяща длъжност, като липсата на една от тях води до незаконосъобразност на уволнението на това основание. Съдът е приел, че не е налице първият елемент от фактическия състав на правната норма, както и заключение на Т., тъй като последното не е влязло в сила и не е окончателно, тъй като към момента на уволнението решението на Т. е било обжалвано, а произнасянето на НЕЛК е станало на 30.2004 г., т.е. след процесното уволнение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, в случая, по аргумент за противното, е приложимо решение №123/1002.2000 г. по гр.д.№770/1999 г.- на ВКС, ІІІ г.о., като е приложимо и решение №98/11.3.2009 г. по гр.д.№1007/2008 г. ВКС, ІІ г.о., и определение №46/20.01.2009 г. по гр.д.№4775/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. Твърди се също така, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, за което се сочи решение от 20.12.2007 г. по гр.д.№760/2007 г. на СОС. Излага се, че в процесния случай въззивният съд неправилно е приел, че предоставеното от ищеца решение на МЗ-НЕЛК е от значение за правилното решаване на спора. Сочи се, че това решение отменя само частично решението на Т. и то само в частта по оценката и срока на действие, но е потвърдено по ДИ, и независимо, че процентът на инвалидност е намален, а срокът удължен, то крайния извод остава непроменен. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Й. К. Т., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че то не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1, вр.295 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.3.2010 г. по гр.д.№1844/2008 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІV-Г състав, по касационна жалба, вх.№32107/29.4.2010 г., подадена от Б. д.ж.” Е. – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: