2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 14.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 920 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. “Л. К.”[населено място], представлявано от директора В. М., чрез процесуалния му представител адв. Л. И., против въззивното решение № 7 от 8 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 589 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е отменено решение № 89 от 2 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 1080 по описа на районния съд в[населено място] за 2004 г. и вместо него е отменено уволнението на Т. Ц. С. от[населено място], С. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да й заплати 850 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото е налице подбор – правото на подбор включва правото да се избира между няколко работника и представеният пред съда протокол обективира сравнително как работодателят е класирал работниците си; съдилищата не са извършили доклад по делото; документите не са оспорвани и се ползват с доказателствена сила; решението не е съобразено с новите изисквания, наложени с новата нормативна уредба в сферата на образованието. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – съдът не е обсъдил нито един от новите законови текстове в сферата на образованието, свързани с финансирането и функционирането на учебните заведения, делегираните бюджети, определената минимална работна заплата в бюджетните организации и дейности, наложения нов подход при формиране на щатното разписание и носената от директора дисциплинарна отговорност, ако не спази финансовата рамка, съответствието на намаляването на щатното разписание в съгласие[населено място] № 3/2008 г.; окръжният съд е решил, че няма подбор въпреки доказателствената сила на представения протокол за подбор при спазване на установените с вътрешните правила критерии; задължението на работодателя е да извърши подбор само между учителите по математика; процедурата по подбора е спазена – назначена е комисия, подборът е извършен съобразно вътрешните правила и протоколът за подбор е утвърден от директора на училището; документите са приети по делото и не са оспорени; окръжният съд не е извършил доклад по делото с оглед разпоредбите на чл. 268, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, поради което се е стигнало до непълнота на доказателствата и не са представени доказателства във връзка с оспорване на протокола за подбор. Представят се две решения на ВКС, без да се посочи в каква връзка и определение по реда на чл. 288 ГПК, което не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответницата Т. Ц. С. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. Д., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационния контрол, както и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че работодателят е следвало да извърши подбор, чиято законосъобразност подлежи на съдебен контрол; тежестта за доказване на законосъобразността на подбора е върху работодателя, но работодателят не е провел доказване в тази насока, а само се е задоволил да представи протокол на комисията за извършен подбор за съкращаване на учител по математика; от протокола не става ясно каква оценка е поставена на четиримата учители, между които е осъществен подборът, по критериите за подбор, установени в училището, и какво класиране е извършено при това оценяване; в протокола не е обективиран извод, че именно жалбоподателката следва да бъде съкратена, поради което работодателят не е доказал законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение; на ищцата е присъдено обезщетение съразмерно на времето, през което е останала без работа.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Поддържаното от касатора основание за допускането на касационното обжалване е това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е поставен правен въпрос, чийто отговор да се даде в производството по чл. 290 ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
При сторено изрично оплакване в исковата молба за осъществено нарушение на чл. 329 КТ във връзка с извършения подбор, основният довод за мотивиране на извода за незаконосъобразността на уволнението е основан на възприетото от съда, че представеният от касатора протокол за извършен подбор не обективира по какъв начин е оценен всеки от включените в подбора учители и защо за останалите трима е прието, че имат по-висока квалификация и работят по-добре, за да бъдат предпочетени да останат на работа. Въпрос във връзка с този решаващ извод на съда не е поставен от касатора, а ВКС не може сам да определя правния въпрос от значение за изхода на спора, по който е необходимо произнасяне. Касаторът е избрал да посочи, макар да не е формулирал въпрос по посочените критерии за това, че въззивният съд е пренебрегнал доказателствената сила на представения протокол за подбор. Протоколът за подбор не е бил оспорен от ищцата, а и оплакванията й за нарушаване на закона при прекратяването на трудовото правоотношение са във връзка с осъществяването на подбора и не касаят достоверността на протокола. Обстоятелството, че процедурата по подбора била спазена – назначена е комисия, подборът е извършен съобразно вътрешните правила и протоколът за подбор е утвърден от директора на училището, няма отношение към констатацията на съда, че не е ясно защо останалите трима учители са предпочетени пред касаторката. При стореното указание от първостепенния съд относно разпределянето на доказателствената тежест, като във връзка с подбора работодателят е следвало да представи доказателства още пред първостепенния съд, не е ясно защо касаторът твърди, че се е стигнало до непълнота на доказателствата и не са представени доказателства във връзка с оспорване на протокола за подбор вследствие на нарушаване на процедурата по чл. 268, ал. 1 ГПК.
На последно място, касаторът акцентира върху несъобразяването от страна на въззивния съд на новите финансови ограничения и правила за училищата. От една страна въззивният съд не се е произнесъл по подобен въпрос, нито пък разрешаването му е подготвило изхода на спора по някакъв начин. В мотивите на решението не се оспорва по какъвто и да е начин правото на директора на училището да взема съответните мерки, за да отговори на законовите изисквания по финансовата дисциплина, но прекратяването на трудовите правоотношения следва строго формална процедура, дадена в КТ, която следва да бъде спазвана от работодателя.
Ответницата не претендира присъждане на разноски, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7 от 8 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 589 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: