2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 85/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 640
гр. София, 24.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 85 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Д. Х. – Г. срещу решение № 205 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 178/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация И. В. И. и Ц. Н. И. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 125 от 09.02.2010 г. по гр. д. № 3621/09 г. на Районен съд [населено място], с което е допусната делба на обект с идентификатор № 68850.518.83.1.57 по КК на Стара З., представляващ апартамент № 57, заедно с избено помещение № 30 и с 1.358 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти ? ид. ч. за Е. Х. -Г. и общо ? ид. ч. при СИО за И. И. и Ц. И..
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос дали с оглед нормата на чл. 99 ЗЗД прехвърлянето на вземане от кредитор на цесионер трябва да бъде съобщено на длъжника по вземането. Сочи се основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение съдът е приел от фактическа страна, че Е. Х. – Г. и съпругът и З. Г. са придобили собствеността на процесния апартамент през 1989 г. З. Г. бил гарант на заем, който трето лице З. С. изтеглил от Пощенска банка. Кредиторът се снабдил с изпълнителен лист, като с молбата за образуване на делото поискал извършване на всички изпълнителни действия срещу длъжника и поръчителите. В хода на изпълнителното производство кредиторът цедирал вземането си на [фирма], който встъпил в изпълнителното производство. След встъпването му е извършен е опис на апартамента и след проведена публична продан, ? ид. ч. от него била възложена на И. И., който се намирал в брак с Ц. И.. З. Г. обжалвал възлагането, но жалбата му била отхвърлена. При тази фактическа обстановка съдът приел че постановлението за възлагане е достатъчно доказателство установяващо правата на собственост на ищците. Счел е, че неуведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането от взискателя на трето лице не нарушава правата на длъжника, тъй като не е елемент от фактическия състав който поражда действието на договора за цесия.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. К. е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правен въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че формулирания в изложението въпрос е неотносим към спора, тъй като от различното му разрешаване не би се стигнало до друг резултат по съществото на спора. К. не е била длъжник по договора за заем, затова отношенията между взискателя и длъжника развили се в изпълнителното производство не са предмет на спора за делба, в който съсобственика се легитимира с влязло в сила постановление за възлагане на съдебен изпълнител.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 178/10 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: