1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
гр.София, 08.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 831/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. К. Б., А. Н. З., К. Б. Д. и Д. Б. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 21.02.2011 г. по гр.д.№ 14/ 2011 г. С въззивното решение е потвърдено решение на Монтански районен съд от 08.11.2010 г. по гр.д.№ 78/ 2010 г. и по този начин е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението на същия съд по същото дело от 15.10.2010 г. относно номера на делото – 78/ 2010 г., вместо погрешно изписаното 76/ 2010 г. С въззивното решение освен това е прекратено производството по въззивната жалба на В. К. Б., А. Н. З., К. Б. Д. и Д. Б. Д. срещу решението на районния съд от 15.10.2010 г., като е прието, че жалбата е просрочена.
В подадените две касационни жалби по делото (съответно от 16.03.2011 г. и от 26.04.2011 г.) жалбоподателите не формулират никакъв правен въпрос, който да има значение към въззивното решение, с което е потвърдено решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Същите заявяват, че не са атакували пред въззивния съд поправящото решение, а жалбата им касае решението на районния съд от 15.10.2010 г. по съществото на спора. Оспорват извода на въззивния съд, че тази жалба е просрочена, като излагат доводи, че по отношение на тях срокът за обжалване не би могъл да изтече преди да е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в него. Заявяват, че съобщението за това решение не им е връчено надлежно, тъй като съобщенията до всички били предадени на В. Б., която не успяла да се ориентира какво получава. Молят въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.
Ответните страни С. Т. Р. и М. С. Ц. оспорват жалбата. Според тях няма основания за допускане на касационно обжалване, а относно просрочието на жалбата, считат изводите на въззивния съд за правилни и молят за потвърждаването им. Претендират за разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Обжалването на въззивното решение е подчинено на двояк режим, тъй като с една от неговите части въззивното производство е прекратено. В тази част актът има характер на определение и обжалването му става по реда на чл.274 ал.1 от ГПК. В частта, в която съдържа произнасяне по същество, въззивното решение подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване обаче не следва да бъде уважено. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, който да има значението по т.1-3 на ал.1 на чл.280 от ГПК и който да обуславя правните изводи на въззивния съд. Без да изложен такъв въпрос обжалването не може да бъде допуснато, като Върховният касационен съд няма правомощие да извлича този въпрос от жалбата. В конкретния случаи касаторите са депозирали две жалби в които пространно са изложили становището си по съществото на спора, но не са повдигнали конкретен правен въпрос, по който да бъде допуснато касационното обжалване. Нещо повече, те изрично са уточнили, че не оспорват решението за поправка на очевидна фактическа грешка, а само по този въпрос окръжният съд се е произнесъл с въззивно решение. Тъй като във връзка с поправката правен въпрос не е формулиран, а няма и оплаквания срещу решението в тази част, касационното обжалване не следва да се допуска.
Жалбата срещу прекратяването на въззивното производство има характер на частна жалба по чл.274 и сл. от ГПК и е допустима на общо основание. Касае се за преграждащо определение, постановено за първи път от въззивната инстанция, което подлежи на обжалване без оглед налице ли са предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК (чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК). Разгледана по същество обаче, тази жалба се явява неоснователна.
Районният съд е постановил решение по същество по предявените от С. Т. Р. и М. С. Ц. против В. К. Б., А. Н. З., К. Б. Д. и Д. Б. Д. искове, квалифицирани по чл.439 ал.1 от ГПК, на 15.10.2010 г. Исковете са уважени. До ответниците са изпратени съобщения за решението с приложени преписи на 15.10.2010 г. Тези преписи са получени от А. З. на 19.10.2010 г. лично, от К. Д. на 01.11.2010 г. лично, а на същата дата и за брат си Д. Д., и от В. К. на 08.11.2010 г., лично. Следователно срокът за обжалване на първоинстанционното решение за всички ответници изтича на 22.11.2010 г. До тази дата въззивна жалба от ответниците не е подадена, подадена е молба, с която е посочено, че в решението е допусната грешка относно номера на делото. С решение на първоинстанционния съд от 08.11.2010 г. тази грешка е отстранена, като номерът на делото е коригиран на „№ 78/ 2010 г.” (вместо погрешно посоченият в акта от 15.10.2010 г. „№ 76/ 2010 г.”). Едва след като са били уведомени за това решение, на 20.12.2010 г. касаторите са подали въззивна жалба. По отношение на акта от 15.10.2010 г. обаче срокът за обжалване към този момент е бил изтекъл и въззивният съд правилно е прекратил производството поради просрочие на жалбата.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че срокът за обжалване не може да започне да тече преди да бъде отстранена очевидната фактическа грешка в решението. Напротив, сроковете за обжалване и за отстраняване на грешки са различни и текат самостоятелно. На ответниците е връчен препис от решението, с което исковете се уважават и от този момент започва да тече срока по чл.259 ал.1 от ГПК, независимо дали в текста на решението номера на делото е сгрешен. Грешката има това значение, че евентуално подадена, жалбата би била редовна, без оглед дали в нея е посочен верният или грешен номер на делото. Само че ответниците не са подали такава жалба, а след 23.11.2010 г. те не биха могли да сторят това валидно. Очевидните фактически грешки в решението не са основание за спиране или прекъсване на срока по чл.259 ал.1 от ГПК.
Неоснователни са и доводите, че на В. К. решението от 15.10.2010 г. не е валидно съобщено. Тази ответница е получила лично съобщение за решението и препис от него на 08.11.2010 г., видно от приложеното на л.122 от първоинстанционното дело съобщение. Самата тя не оспорва получаването, така че дори да е имало нередовности при връчването, те нямат значение за срока за обжалване. Следва да се отбележи, че „Правила за връчване на съдебни книжа по граждански дела ….”, утвърдени от председателя на Софийски районен съд, представляват вътрешноведомствен акт, който няма значение при проверка на редовността на призоваването. Връчването е редовно тогава, когато е извършено в съответствие с правилата на ГПК, а е без значение дали съответства на изискванията, утвърдени от председателите на отделни съдилища.
Въз основа на тези мотиви в частта, в която е прекратено въззивното производство, решението на окръжния съд следва да бъде счетено за правилно, а подадената срещу него жалба – за неоснователна. Същата следва да се остави без уважение, като на ищците бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция. е
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 21.02.2011 г. по гр.д.№ 14/ 2011 г., с което е потвърдено решение на Монтански районен съд от 08.11.2010 г. по гр.д.№ 78/ 2010 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. К. Б., А. Н. З., К. Б. Д. и Д. Б. Д. срещу решение на Монтански окръжен съд от 21.02.2011 г. по гр.д.№ 14/ 2011 г. в частта, с която е прекратено производството по тяхна жалба срещу решение на Монтански районен съд от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 78/ 2010 г.
ОСЪЖДА В. К. Б., А. Н. З., К. Б. Д. и Д. Б. Д. да заплатят на С. Т. Р. и М. С. Ц. сумата 398 лв (триста деветдесет и осем лева) разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: