О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
[населено място], 12.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАШЕВА
Членове: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 237 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 3542 на Софийски градски съд, ІІ-„Д” въззивен състав от 09.03.2011 г. по ч.гр.д. № 2348/2011 г., с което е потвърдено разпореждането от 13.12.2010 г. по гр.д. № 44291/2010 г. на Софийски районен съд, 42 с-в, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на М. В. за издаване заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК и на изпълнителен лист срещу Ф. „С. Б. В. 2002” за сумата 7 516,60 лв. – договорна лихва/мораторна неустойка за забава/ и за сумата 212,57 лв. – законна лихва/обезщетение за забава/, двете за периода м. април 2010 г. – месец август 2010 г., по договор за наем от 14.08.2009 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата.
Недоволен от определението на СГС е жалбоподателят М. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-София, който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят е посочил материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно – дали за уговорената мораторна неустойка в т. 4 от процесния договор за наем от 14.08.2009 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата, който представлява годно изпълнително основание по см. на чл. 417, т. 3 ГПК, може да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист относно вземането на неустойка, уговорена в договора като процент от неизпълнено основно задължение. Твърди, че този правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в подкрепа на твърденията си представя съдебна практика – определение № 400 от 17.07.2009 г. по ч.гр.д. № 230/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и определение № 548 от 12.07.2010 г. по ч.т.д. № 434/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС. Тъй като се касае за определения по чл. 274, ал. 3 ГПК на отделни състави на ВКС, с оглед разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е отхвърлил заявлението на М. В. за издаване заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК и на изпълнителен лист срещу Ф. „С. Б. В. 2002” за сумата 7 516,60 лв. – договорна лихва/мораторна неустойка за забава/ и за сумата 212,57 лв. – законна лихва/обезщетение за забава/, двете за периода м. април 2010 г. – месец август 2010 г., по договор за наем от 14.08.2009 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата, първоинстанционният съд – СРС е постановил законосъобразно определение. Приел е, че приложения към заявлението на частния жалбоподател договор за наем от 14.08.2009 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата съставлява документ по см. на чл. 417, т. 3 ГПК, но съдържанието му не удостоверява възникването и съществуването на вземания/задължения в конкретно определен размер за мораторна неустойка за забава, а още по-малко за обезщетение за забава в размер на законната лихва за период, предхождащ датата на подаване на заявлението в съда. Възникването на тези акцесорни задължения за изплащане на неустойка по повод забавата в изпълнението на основното задължение за наем е обусловено от настъпване на конкретен правопораждащ факт, стоящ извън самото изпълнително основание – договора за наем, а именно виновно неизпълнение на посоченото основно договорно задължение. Именно от виновното неизпълнение, от момента на неговото осъществяване и от продължителността му във времето като правопораждащи юридически факти е обусловено не само възникването на вземания/задължения за неустойка и за обезщетение за забава, но и техния конкретен размер. Поради това съдът е приел, че макар и да произтича от договора за наем, задължението за плащане на неустойка не се съдържа в самия договор с нотариална заверка на подписите, каквото е изискването на чл. 417, т. 3, вр. с чл. 418 ГПК, респ. отсъстват предвидените в чл. 410, вр. с чл. 417 и сл. ГПК предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно претендираните суми.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставения от жалбоподателя правен въпрос – дали за уговорената мораторна неустойка в т. 4 от процесния договор за наем от 14.08.2009 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата, който представлява годно изпълнително основание по см. на чл. 417, т. 3 ГПК, може да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист относно вземането на неустойка, уговорена в договора като процент от неизпълнено основно задължение, е обусловил изхода на делото, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата, поради което не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въззивният съд е дал правилен отговор на този материалноправен въпрос, който е в синхрон с утвърдената съдебна практика – определение № 548 от 12.07.2010 г. по ч.т.д. № 434/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС/посочено от жалбоподателя/, определение № 321 от 03.05.2010 г. по ч.т.д. № 286/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, определение № 355 от 28.04.2010 г. по ч.т.д. № 136/2010 г. на І т.о. на ВКС. Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, в случая материалноправен, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай постановеното въззивно определение е в съответствие с утвърдената съдебна практика по този въпрос, поради което не е налице основанието за допускането му до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че обжалваното въззивно определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 3542 на Софийски градски съд, ІІ-„Д” въззивен състав от 09.03.2011 г. по ч.гр.д. № 2348/2011 г., по частна касационна жалба с вх. № 26382 от 24.03.2011 г. на М. В. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :