4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 05.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на 04.11.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 30 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. Р. К. от [населено място], общ.С. против въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 233 от 13.10.2010 год., по възз. гр.д.№ 362/ 2010 год., с което е потвърдено решение № 140/07.06.2010 год., по гр. д. № 183/2010 год. на Смолянския районен съд и е отхвърлен предявения от касатора, като ищец, срещу Лилия А. К. установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за признаване вземането му по запис на заповед № 1889/15.12.2009 год. в размер на сумата 12 840 лв., от които 12 000 лв. главница и 840 лв. обезщетение за забава в плащането и за периода 12.08.2009 год.- 03. 12. 2009 год., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1085/ 2009 год. на Смолянския районен съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона-касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като твърдението на касатора е, че значимите за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, свързани с проявлението на записа на заповед в гражданско – правния оборот, за дължимото плащане при редовен запис на заповед и за тежестта на доказване каузалната сделка се решават противоречиво в практиката на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като израз на визираното противоречие са цитирани и приложени в препис обжалваното понастоящем въззивно решение на Смолянския окръжен съд и решение на същия съд № 49 от 17.05.2010 год., по гр.д. № 5/ 2010 год. като в обстоятелствената част на касационната жалба е налице и позоваване на решение № 221/26. 05. 2008 год., по т.д.№ 893/2007 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, като алтернативно е изложила и съображения за неоснователност на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по правилото на чл.280, ал.2 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
Освен, че поставените от касатора правни въпроси са твърде общо формулирани и касаят в цялост института на менителничното право, което е в противоречие с задължителните постановки, отразени в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то дори да се приеме, че уточнени от касационната инстанция в съответствие с правомощията и в производството по чл.288 ГПК, въз основа на съдържащите се в изложението по т.1 на чл.284, ал.3 ГПК доводи, тези въпроси са: процесуалноправен – свързан с разпределение на доказателствената тежест в производството по чл.422, ал.1 ГПК при позоваване на запис на заповед и материалноправен- за възможността да бъде уважен предявен от поемателя по ефекта установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, при отсъствие на установена каузално правоотношение между него и издателя на записа на заповед, на което същият се позовава, то недоказано е противоречивото им разрешаване в практиката на съдилищата.
Цитираното решение на СОС № 49/17.05.2010 год., по гр.д.№ 5/2010 год. е без данни да е влязло в сила, поради което, според задължителните разяснения в т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год., обективно не би могло да бъде източник на противоречие, тъй като не се включва в създадената съдебна практика. Що се касае до решение № 221 от 26. 05. 2008 год., по т.д.№ 893/2007 год. на ІІ т.о. на ВКС, то доколкото същото не е приложено с касационната жалба, не следва да бъде обсъждано.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че по поставените от касатора правни въпроси съществува задължителна съдебна практика – постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС : № 149 от 05.11.2010 год., по т.д.№ 49/2010 год. на І-во т.о.; № 143 от 12.04.2011 год., по т.д.№ 643/2009 год. на ІІ-ро т.о.; № 108 от 22.07.2011 год., по т.д.№ 813/2010 год. на ІІ –ро т.о. и по т.д.№ 901/2009 год. на І-во т.о. на ВКС, поради което дори и да е съществувало противоречие в практиката на съдилищата по същите, то е преодоляно и селективният критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не може да бъде приложен.
При наличие на задължителна съдебна практика на ВКС, неприложим се явява и критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.4 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
От своя страна обстоятелството, че възприетото от СОС разрешение на поставените процесуалноправен и материалноправен въпроси, обусловили крайния правен резултат по делото е в съгласие с горепосочената задължителна съдебна практика, според която в производството по установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК кредиторът трябва да установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК- пораждането му и неговия размер, а длъжникът – възраженията си срещу ефекта – абсолютни и лични, като съдът в същото това производство изследва каузалната връзка между страните, само ако е въведено такова твърдение, изключва да е налице и противоречие и по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите оплаквания на касатора, вкл. във вр. с правилната преценка на събраните гласни доказателства от страна на решаващия съд, са свързани с процесуалната законосъобразност на обжалваното решение и могат да бъдат обсъждани само след допускане на касационното обжалване, но като са ирелевантни към предпоставките за достъп до съдебен контрол не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 233 от 13.10.2010 год., по възз. гр.д.№ 362/ 2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: