2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 265/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 297
гр. София, 08.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 265 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
М. К. Г. обжалва определение № 19246 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 17638/11 г. на Софийски градски съд.
С оглед приетото в определение № 208 от 29.05.2012 г. по гр. д. № 204/12 г. на ВКС ІІ ГО, частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
ВКС, след като взема предвид твърденията в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
М. Г. е предявил срещу Столичен общински съвет иск за собственост на надгробен паметник. С определение от 09.11.2011 г. по гр. д. № 41101/11 г. Софийски районен съд е върнал исковата молба, а с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Приел е, че след като исковата молба е оставена без движение с указание искът да се насочи към правосубектен ответник, ищецът отново е посочил като ответник по иска му Столичен общински съвет който не е юридическо лице и не може да бъде надлежна страна по предявения срещу него иск.
Настоящият състав счита, че няма основание частната касационна жалба да бъде допусната до разглеждане. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Задължение на касатора е да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Н. на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване.
В случая касаторът не е формулирал правен процесуален въпрос. След като въззивният съд е оставил жалбата му без движение, с депозираната молба – изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК частният жалбоподател не е отстранил нередността в частната касационна жалба. В изложението той отново излага доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, но не сочи основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19246 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 17638/11 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: