О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София, 19.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1204/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Д. М. – процесуален представител на ищците Ж. И. Ч. и В. М. Ч. от [населено място] против въззивно решение №691/25.5.2011 г. по гр.д.№515/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №4626/29.12.2010 г. по гр.д.№ 10890/2010 г. по описа на Варненския районен съд, ХХІ състав, в частта, с която с която ответниците са осъдени да заплатят солидарно на всеки от ищците по 120 лева разноски, сторени от ищците за премахване последствията от неправомерно ползване от ответниците на избено помещение, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда – 14.7.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 665,83 лева – разноски за път до България, и деловодни разноски в размер на 116,40 лева, и претенциите за посочените размери са отхвърлени. Със същото решение е потвърдено решението на районния съд в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за солидарно заплащане на всеки един от ищците на сумата 5874,99 лева, представляваща стойността на нанесените вреди, поради удържана от трето лице неустойка, на основание чл.45 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че в тежест на ищцовата страна е чрез главно и пълно доказване да докаже иска си по основание и размер. С оглед конкретния случай съдът е приел за установено, че в посочените предварителен договор и анекси, ищците са обещали действията на трето лице, поради което по силата облигационната връзка между тях и третите лица, същите дължат обезщетение за неизпълнение на поети задължения. Прието е също така, че с това обаче не може да бъде ангажирана отговорността на ответниците, тъй като същите не са страна в облигационното отношение – не са присъствали и не са подписвали нито един от представените по делото писмени документи, които имат характер на частни документи и тъй като изхождат и от трети за спора лица, то в удостоверителната им част представляват свидетелски показания в писмен вид, което е недопустимо в гражданското производство. Съдът е стигнал до извод, че по делото няма събрани други доказателства, установяващи твърденията на ищците, а фактът, че Ж. и Б. Ч. са братя и са имали съдебни спорове досежно вещните им права, не може да ангажира деликтна отговорност на ответника и съпругата му, произтичаща от поето от единия съсобственик към трети лица облигационно задължение. В допълнението към изложеното е прието, че представените по делото документи са заверени копия от оригиналите, в които са заличени данните на лицата по лична карта, както и уговорената продажна цена на трите имота. С оглед представените анекси е прието, че на първата дата сделката не е могла да се изповяда по вина на продавачката В. Ч., която не се е явила и не е представила декларация по чл.264 ДОПК. Досежно спорното избено помещение е прието, че същото няма самостоятелен характер, а следва главната вещ, поради което вещният спор за него не представлява пречка за уговорените между ищците и третите лица продажба, респективно да ангажира деликтната отговорност на ответниците. Освен това е прието, че съгласно вторият анекс избата е предадена преди посочения в нея срок, поради което ищците не са изпаднали в забава, както и че уговорената с третите лица неустойка не е поискана от третите лица и такава не е била заплащана.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят материалноправни въпроса, а именно:
1. Какви следва да са конкретните прояви и по какъв начин същите следва да засегнат правата на ищците, за да се приеме, че е налице противоправно и виновно поведение от страна на ответниците, ангажиращо отговорността им ?;
2. Неоснователното упражняване на фиктивни права води ли до наличие на такова ?
Във връзка с тези два въпроса се твърди, че съдът е коментирал само част от установените обстоятелства и твърдения, не са обсъдени доказателства поради което изводите на въззивната инстанция са незаконосъобразни.
3. Претърпени ли са щети от страна на ответниците ?
Във връзка с този въпрос се сочи, че съдът неправилно е приел, че щети не са налице, като е посочил, че при предаване ползването на избеното помещение е била изплатена цялата останала дължима сума от 10000 евро.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация – С. Д. Ч. и Б. И. Ч., посредством процесуалния си представител – адв. Д. М., са депозирали отговор по чл.287 ГПК. Претендират разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок и от надлежна страна.
В. решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Първите два въпроса са поставени бланкетно. С оглед съображенията на касационните жалбоподатели по тях е видно, че въпросът, който е следвало да бъде поставен е процесуалноправен, във връзка с необсъждането от въззивната инстанция на всички ангажирани по спора доказателства. Такъв въпрос обаче не е поставен.
Третият поставен въпрос е фактически/по съществото на спора/, което е видно и от поясненията/по естеството си касационни оплаквания/, които са направени към него.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответниците по касация деловодни разноски в размер на 600 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №691/25.5.2011 г. по гр.д.№515/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по подадената от адв. Д. М. – процесуален представител на ищците Ж. И. Ч. и В. М. Ч. от [населено място], касационна жалба, вх.№21684/04.7.2011 г.
ОСЪЖДА Ж. И. Ч., ЕГН – [ЕГН], и В. М. Ч., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], да заплатят на Б. И. Ч., ЕГН – [ЕГН], и на С. Д. Ч., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], деловодни разноски общо в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: