4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 639
София, 20.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 704/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 895 от 24.11.2010 г. по гр.д.№ 567/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 06.04.2010 г. по гр.д.№ 1062/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма] са отхвърлени за разликата над по 40 000 лв. до по 100 000 лв. и вместо него е постановено друго, с което ответникът е осъден да заплати на ищците Бинка Ж. М. и Сиво И. М. още по 60 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря им К. С. Иванова, загинала при ПТП, настъпило по вина на водач на МПС, чийто собственик е застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност”.
В касационната жалба е излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, основания за касирането му по чл.281, т.3 ГПК. Изразява становище за незаконосъобразност на извода на съда за дължимост на застрахователно обезщетение поради обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП лицето, управлявало превозното средство не е могло да има качеството на „упълномощен водач”, тъй като е било неправоспособно лице по смисъла на ЗДвП.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на въззивното решение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с необходимостта от произнасяне от ВКС по поставените в следния порядък въпроси – следва ли гражданският съд, пред който не са ангажирани доказателства за качеството на делинквента на „упълномощен водач” да не зачете приобщените такива в наказателното производство; следва ли да се презюмира упълномощаването в случаите, при които водачът е неправоспособен за управление на МПС и дали фактическият състав на престъплението по чл.95 и чл.346 НК се припокрива с хипотезата на „липса на упълномощаване” по смисъла на Решение № 838 от 04.01.2008 г. на ВКС по т.д.№ 535/2007 г. и Решение № 667 от 09.10.2008 г. на ВКС по т.д.№295/2008 г.
Ответниците по касация Бинка Ж. М. и Сиво И. М. оспорват касационната жалба както относно предпоставките за нейната допустимост, така и по съществото на оплакванията. Претендират разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С първоинстанционното решение Софийски градски съд уважил предявените в субективно съединение искове с правно основание чл.226, ал.1 ГПК до размер на по 40 000 лв. По възражението на ответника, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях съдът не се е произнесъл, тъй като последният не е доказал твърденията си, че към момента на настъпване на ПТП водачът на лекия автомобил не е притежавал правоспособност да управлява моторно превозно средство, а с това и че не е налице упълномощаването му от страна на собственика на автомобила, застрахован по задължителната застраховка „ГО” .
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника, влязло е в законна сила и е формирало сила на пресъдено нещо по правопораждащите отговорността му въпроси.
Поради забраната за пререшаването им релевираните с възражението на касатора въпроси не са могли да бъдат слушани във въззивното производство и съответно липсва произнасяне по тях.
Доколкото именно тяхното разрешаване е изтъкнато от касатора като основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира, че искането му следва да бъде отклонено, тъй като не са налице процесуалните предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед обстоятелството, че в случая е оказана безплатна адвокатска помощ на ответниците по касация, на основание чл.38, ал.2 ЗА касаторът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника им адв. П. К. от САК възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 895 от 24.11.2010 г. по гр.д.№ 567/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на адв.П. К. от САС за осъществената безплатна правна помощ сумата от 300 /триста/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: