4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N662
София,04.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 818/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 102 от 27.05.2011 г. по в.т.д.№ 129/2011 г. на Сливенския окръжен съд. С последното е отменено изцяло решение № 34 от 11.02.2011 г. по гр.д.№ 5466/2010 г. на Сливенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата 13 000 лв., фактура № 94/15.04.2009 г., представляваща неизплатено възнаграждение за извършена на [фирма] услуга – строителен надзор за строеж „Оптична кабелна мрежа”, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист в производството по ч.гр.д.№ 4480/2010 г. на Сливенския районен съд.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за касирането му. Поддържа, че договорът за строителен надзор се урежда от нормите на ЗУТ, а не от тези на ЗЗД като специални, дерогират действието на последните.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали писмената форма е условие за действителност на договора за строителен надзор или е неформален смесен договор, съчетаващ елементите на договор за поръчка и на договор за изработка. Поддържа, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на твърдението си представя Решение № 3014 от 04.08.2010 г. по гр.д.№ 148/2010 г. на Варненския районен съд, в което е прието, че договорът за строителен надзор по чл.160, ал.2 във вр. с чл.166, ал.1, т.1 ЗУТ е формален и писмената му форма е условие за действителност.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва както предпоставките за нейната допустимост, така и основателността на въведените с нея отменителни основания. .
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд, за да уважи предявения иск по чл.422 ГПК приел, че договорът за строителен надзор съчетава елементите на договор за изработка и на договор за мандат, приложим към който са разпоредбите на ЗЗД, а не тези на чл.160, ал.2 във вр. с чл.166, ал.1, т.1 ЗУТ, както било прието с отхвърлителното решение на първоинстанционния съд. Въз основа на приетият за приложим към процесния договор закон е направен извод, че писмената форма не е условие за неговата действителност и след преценка на събраните по делото писмени доказателства – акт за приемане на конструкцията за строеж „Изграждане на оптична кабелна мрежа” и , констативен акт за установяване годността за приемането му, в които като консултант е посочено ищцовото дружество, както и на удостоверение за въвеждането му в експлоатация е заключено, че между страните по спора е възникнало валидно правоотношение по устен договор за строителен надзор, по който ищецът е изпълнил задълженията си и има право да получи възнаграждение за приетата от възложителя работа по двустранно подписаната фактура за сумата 15 600 лв., за одобряването на която сочел и фактът на извършено от последния частично плащане на сумата 2 600 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне по въпроси на материалното или на процесуалното право с обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд, по отношение на които е налице някоя от хипотезите, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Въз основа на касационната жалба, данните по делото и решението, следва да се приеме, че материалноправният въпрос за формата за действителност на договора за строителен надзор има обуславящо значение за крайния изход на делото и в този смисъл отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е доказано обаче поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Представеното с изложението му решение № 3014 от 04.08.2010 г. по гр.д.№ 148/2010 г. на Варненския районен съд е без отметка, че е влязло в сила и не съставлява съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което то не обективира противоречивото според касатора разрешаване от съдилищата на поставения от него правен въпрос.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такова основание би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Нормата на чл.166 ЗУТ не налага такова тълкуване, тъй като по силата на законовата делегация на ал.5 от цитирана разпоредба е издадена Наредба № 9/2001 г. за лицензиране на лицата, упражняващи строителен надзор. В Раздел ІІ от същата се съдържа изчерпателно изброяване на видовете строежи, при изграждането на които такъв надзор задължително се упражнява. Обстоятелството, че конкретният строителен обект не попада в обхвата на посочената номенклатура обосновава извод, че извършената от ищеца дейност не съставлява строителен надзор по смисъла на чл.166, ал.1 ЗУТ, поради което и писмената форма не е условие за действителност на сключения с ответника договор, който притежава белезите на договор за изработка, както правилно е прието с обжалваното решение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 27.05.2011 г. по в.т.д.№ 129/2011 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: