О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 12.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
ч. гр.дело N 479 /2012 г.:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на С. К. К. ,приподписана от адв.Д. Т., против определение № 497/12.04.2012 г. по ч.гр.д.№131/2012 г. на Окръжен съд-гр.Габрово.
Ответникът по касационната жалба-М. на п. в отговор, подаден в установения от закона срок, изразява становище, че същата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законово установения срок, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК и е допустима.
След преценка на правните доводи на жалбоподателя, настоящият съдебен състав на ВКС счита,че не са налице основания за допускане на определението на въззивния съд до касационно обжалване.
По делото съдът установи следното:
Жалбоподателят е предявил искове пред Административен съд-гр.Габрово за обезщетяване на причинените му имуществени вреди в размер на 20 197,40 лв. и неимуществени вреди в размер на 18 000 лв. ,като в исковата молба е посочил, че ответник по същите е Съдебно-изпълнителна служба при районен съд-гр.Габрово.Основава исковете на обстоятелството, че поради бездействие на държавен съдебен изпълнител дългът му нараснал от 87 703,87 лв. на 107 901 лв. и е претърпял от това болки и страдания.В молба за отстраняване нередовностите на исковата молба заявява, че исковете са насочени срещу персонално посочен държавен съдебен изпълнител.В жалбата до ВКС посочва, че ответник по исковете му е М. на п.,чийто служител е държавният съдебен изпълнител. С определение №162/22.08.2011 г. по гр.д.№8/2011 г. на АС-гр.Габрово производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на Окръжен съд-гр.Габрово, впоследствие на районен съд-гр.Дряново.С определение № 60/30.01.2012 г. по гр.д.№ 678/2011 г. на Дряновския районен съд е оставено без уважение искането делото да бъде изпратено по компетентност на Административен съд-София град,прекратено е производството и е върната исковата молба на ищеца поради неотстраняване нередовност-невнасяне на дължимата д.такса. С определение № 497/12.04.2012 г. по ч.гр.д.№497/2012 г. на Габровския окръжен съд същото е потвърдено.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване на последното определение, жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос за подсъдността на иск за обезщетяване на причинени вреди от държавен съдебен изпълнител- пред общите или административните съдилища.Твърди,че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и че е от значение за развитие на правото.Представя определение № 1173/25.01.2011 г. по адм.д.№16375/2010г. ІІІ о. ВАС .
В постоянната съдебна практика е утвърдено становището, че държавният съдебен изпълнител не е част от организационната структура на държавната администрация и дейността му не представлява по своя характер администриране по смисъла на чл.1 ЗОДОВ.При осъществяване на специфичната процесуална дейност по принудителното изпълнение, регламентирана от ГПК , той изпълнява функции на правозащитен орган. Държавният съдебен изпълнител обаче не принадлежи към изчерпателно изброените в чл.2 ЗОДОВ правозащитни органи, за които държавата носи отговорност по реда на този закон.Само при тези предпоставки спорът би бил подсъден на административните съдилища . Отговорността на М. на п. за незаконните действия на държавните съдебни изпълнители се реализира по общия исков ред – чл. 49 от ЗЗД. Това вече е и изрично посочено в чл. 441 от ГПК. Въпросите за съдържанието и обхвата на хипотезите, в които държавата отговаря за вреди по ЗОДОВ са подробно разработени в практиката . Прието е, че ЗОДОВ предвижда специален ред и условия за обезщетяване на вреди от действията на административни органи и на правозащитни органи в случаите, изброени в чл.1 и чл. 2,като разпростирането на този специален ред и за други, неуредени случаи е недопустимо. За тях се прилагат общите правила на ЗЗД – ТР № 3/2004 г., т.4 и т. 7. Законът не е непълен или неясен, а тълкуване на противоречиво решаваните въпроси по прилагането му вече е дадено с ТР на ВКС. Цитираното определение на ВАС не се отнася за подобен случай. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1,т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поради изложеното ВКС, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 497/12.04.2012 г. по ч.гр.д.№131/2012 г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: