4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
София, 10.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 258 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 01.12.2011 год. решение на Варненски апелативен съд по т.д. № 472 / 2011 год., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд № 398 / 29.04.2011 год. по т.д.№ 1460 / 2010 година , с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно евентуално съединени искове , с правно основание чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД , за връщане на сума от 538 958 лева , заплатена авансово продажна цена на земеделски имоти , поради нищожност на сключения между страните на 20.12.2007 год. предварителен договор за прехвърлянето им , на основание чл.26 ал.2 предл. второ ЗЗД – липса на съгласие, предвид невзето решение от ОС на дружеството – купувач, за придобиването им на уговорената в предварителния договор продажна цена , евентуално – поради сключването на предварителния договор от законния представител на купувача , във вреда на представлявания и като такъв нищожен, на основание чл.40 от ЗЗД . Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване сочи хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Ответната страна – [фирма] оспорва касационната жалба ,като намира,че касаторът не е обосновал допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното :
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че за сключване на предварителния договор за покупко-продажба на земеделски земи , на управителя , представляващ дружеството – купувач при сключване на предварителния договор, са били изрично делегирани правомощия по смисъла на чл.137 ал.1 т.7 ТЗ , с решение на Общото събрание на [фирма] от 25.10.2007 год., протокол от което е представен по делото / стр.№ 223 на първоинстанционното дело / .Индивидуализирането на предмета на сделките , за които е извършено делегирането , единствено с най-общо местонахождение, без конкретизация на имотите и продажна цена , съдът не е счел , че опорочава същото . Приел е на това основание , че с оглед диспозитивния характер на нормата на чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ , не е налице сключен при липса на съгласие на волеобразуващия орган на дружеството – ищец предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти . Още повече , че предвид облигационния му характер , липсата на съгласие на ОС на дружеството – купувач по същия , ако би била установена , не обуславя неговата нищожност , а е единствено условие за необявяването му за окончателен , какъвто иск ответникът – продавач не е предявил , нито са сключени окончателни договори в нотариална форма , в изпълнение на сключения предварителен договор . Тези мотиви са обосновали отхвърляне иска за връщане на авансово платената, с оглед уговорка в предварителния договор цена , поради недоказаната му нищожност на основание чл.26 ал.2 предл. второ ЗЗД . Предявеният в евентуалност иск, основан на твърдение за нищожност на предварителния договор , поради договаряне във вреда на представлявания – чл.40 от ЗЗД, съдът е отхвърлил като е приел, че не е установено вредоносното намерение на представителя и третото лице, с което същият е сключил сделката – споразумение между същите , целящо увреждане на представлявания , както и поради недоказана вреда .
В обосноваване допустимост на касационното обжалване [фирма] формулира следните материалноправни въпроси , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , конкретизирани от настоящата инстанция ,в съответствие с правомощието й за това, предоставено с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : 1 / Налице ли е съгласие на ОС на ООД , в съответствие с правомощието му по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ , за придобиване на недвижими имот от дружеството , ако е дадено при непосочена цена и условия на придобиването ? и 2 / За установяване нищожност в хипотезата на чл.40 от ЗЗД , необходимо ли е доказване наличието на споразумение между представителя и третото лице , за увреждане на представлявания или е достатъчно доказването на вредата ?
С оглед преждеизложените мотиви на въззивното решение , настоящият състав намира, че първият от поставените въпроси няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – същият не е обусловил решаващите изводи на съда, тъй като не е коментирано съдържанието на дадено от ОС на дружеството ищец съгласие за конкретното придобиване , а делегирането на правомощията на същото по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ , с оглед диспозитивния характер на нормата, на управителя , сключил предварителния договор . Относно делегирането на правомощия и съдържанието на същото страната не е формулирала въпрос , но дори настоящият да бъде възприет именно като относим към съдържанието на делегирането , не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. на тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е обоснована необходимост от тълкуване на конкретна правна норма , предпоставила противоречива съдебна практика или непротиворечива , но неправилна такава , предпоставяща преодоляването й или пък осъвременяване тълкуване на правна норма , в отговор на така поставения правен въпрос, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото . Върховен касационен съд, макар и в решения по реда на ГПК / отм./ е имал повод да приеме, че цената на сделката не е задължителен елемент на упълномощаването , съответно непосочването й от упълномощителя не прави упълномощаването недействително . Когато такова посочване липсва , сделката е валидна , освен ако упълномощителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, а отношенията между упълномощителя и пълномощника се уреждат по правилата на чл.39 и чл.40 от ЗЗД / реш. № 31 от 06.02.2009 год. по гр.д.№ 3817 / 2007 год. на ІІІ г.о. на ВКС /. Отделно въззивният съд е изложил паралелния извод за отхвърляне твърдението за нищожност , поради липса на съгласие на волеобразуващия орган на ООД – ОС , предвид единствено облигационния характер на предварителния договор, по който касаторът не е обосновал допускане на касационното обжалване .
Вторият от поставените въпроси , макар включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на въззивния съд и в този смисъл съставляващ правен въпрос , съгласно чл.280 ал.1 ГПК , също не отговаря на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .По предпоставките, необходими за установяване в хипотезата на договаряне във вреда на представлявания по чл.40 от ЗЗД е налице трайна и непротиворечива , създадена по реда на ГПК / отм./ съдебна практика : решение № 1444 / 04.11.1999 год. по гр.д.№ 753 / 99 год. на V г.о. ; реш. № 160 от 14.03.2006 год. по гр.д. № 325 / 2004 год. на ІІ г.о. ; реш. № 597 / 28.05.2008 год. по гр.д.№ 2365 / 2007 год. на І г.о. ,реш.№ 1328 / 24.11.2000 год. по гр.д.№ 108 / 2000 год. на V г.о. на ВКС и др. , както и задължителна такава , постановена по реда на чл.290 от ГПК / в сила от 01.03.2008 год./ : реш.№ 841 / 19.01.2010 год. по гр.д.№ 3530 / 2008 год. на ІІ г.о. ; реш.№ 361 / 16.11.2011 год. по гр.д.№ 1077 / 2010 год. на ІV г.о. и др. , с която въззивното решение е съобразено. В решенията постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че хипотезата на чл.40 от ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта : договор увреждащ упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания , в смисъл на „ намерение за увреждане „ , което подлежи на доказване с всички доказателствени средства, т.е. не с изрично материализирано споразумение за увреждане ,с каквото представлявания логично не би могъл да разполага , а чрез поредица от доказателства , вкл. косвени такива, които в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане . В решение № 841 / 19.01.2010 год. по гр.д.№ 3530 / 2008 год. на ІІ г.о. на ВКС изрично са изброени конкретни примери на такива , установими с всякакъв вид доказателствени средства , факти . Доколко установените по конкретния спор факти обуславят неправилност на извода на въззивния съд за недоказаност на такова споразумение , е въпрос на преценка по същество на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 от ГПК . Следва да се посочи, обаче, че въззивният съд е упоменал като недоказана и втората относима предпоставка за уважаване на иска – вредата, макар и да не е изложил подробни мотиви в тази връзка . По този му , кумулативно обуславящ неприложимостта на чл.40 от ЗЗД , решаващ извод страната също не е формулирала правен въпрос за допускане на касационното обжалване . Отделно стои и въпросът за принципната приложимост на чл.40 от ЗЗД при органното представителство, при каквото е сключен настоящия предварителен договор за покупко-продажба . В правомощията на касационната инстанция ,обаче, е единствено конкретизирането и уточняването на поставените от касатора въпроси , не и формулирането на действително релевантни към разрешаването на правния спор такива.
Водим от горното, Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 283 / 01.12.2011 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение по т.д.№ 472 / 2011 година .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :