О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
София, 10.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 975 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. М. Д. от [населено място], приподписана от адв. Г. К., против въззивното решение № 88 от 4 май 2012 г., постановено по в.гр.д. № 163 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2012 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 243 от 19 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 413 по описа на районния съд в гр. Свиленград за 2011 г. за предоставяне на родителските права върху детето Н., родено на 5 май 2007 г., на майката Х. Н. Н., за определяне на местоживеене на детето при майката, за определяне на режим на лични отношения между бащата и детето и за осъждането на Д. да заплаща на детето Н. месечна издръжка в размер на 80 лева.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото както районният, така и въззивният съд не са описали подробно доводите си за упражняването на родителските права и определения режим на лични отношения; касаторът изложил съображенията си във въззивната жалба в това отношение, но те не са обсъдени в мотивите на съда; не е обсъдена в детайли фактическата обстановка, последиците за детето, емоционалното му състояние и потребностите му, както и отношението и възприятието към съжителя на майката; касаторът разполага с по-добри материални възможности за отглеждане на детето; съдът не е обсъдил приложените към делото други съдебни производства, например отхвърлянето на молбата на майката на детето за издаване на заповед за защита срещу касатора; съдът не е обсъдил периода на упражняване на родителските права при привременните мерки и динамиката на същите, както и емоционалноволевото състояние на детето; не са възприети правилно изводите на съдебно-психологическата експертиза; постановеното от съда не е в интерес на детето; съдът не уважил искането за нови доказателства. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, наречено „уточнение”, се сочи, че се представя решение на районен съд в изпълнение на изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; налице са и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по въпроса въз основа на какви доказателства се определя режима на лични отношения, родителските права, дължимата издръжка от родителя за малолетните му деца, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, предвид разрешаването му в трайно установената съдебна практика – след преценка на нуждите на децата и възможностите на родителите им въз основа на доказателства за тези обстоятелства; решението следва да бъде отменено, тъй като е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; налице са и допуснати процесуални нарушения, липсват мотиви на съда; същото е от значение при преценката на родителския капацитет и умения, за да се определи на кой родител следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете. Представя се решение на районен съд без отбелязване за влизането му в сила.
Ответницата Х. Н. Н. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си в обжалваната му част въззивният съд приема, че съобразно представените доказателства, макар и двамата родители да разполагат с необходимия родителски капацитет, за да отгледат и възпитат детето, с оглед възрастта и пола на детето изцяло в негов интерес е непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му да са предоставени на майката; интересът на детето налага това предвид родителските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, привързаността на детето към родителите, пола, възрастта на детето, възможност за помощ от други лица, социално обкръжение, материални възможности и други; правилно съдът е предпочел майката пред бащата, предвид пола и възрастта на детето, което несъмнено се нуждае от майчина грижа и ласка, а непосредствената й липса при отглеждането и развитието на детето не би оказала благоприятно влияние върху емоционалното развитие и израстването на детето, като според експертизата детето има нужда от по-голяма емоционална близост с майката; полаганите до момента грижи не са решаващ фактор за определяне на родителските права, доколкото от момента на раздялата между родителите за детето са се грижели и майката и бащата през различни периоди от време; вината на майката за разстройството на брака няма значение при предоставянето на родителските права; детето има право на разширен режим на виждане с бащата, подходящо определен от районния съд; издръжката е правилно определена, съобразно възрастта и нуждите на детето и възможностите на родителите.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На първо място се твърди, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаване на правен въпрос. Представеното съдебно решение обаче не може да послужи за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е отразено като влязло в сила, а както изрично посочва обвързващото тълкуване, дадено в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 3, съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се формира от влезли в сила съдебни решения. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос, е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В разглеждания случай се представя съдебно решение на първоинстанционнен съд, подлежащо на обжалване пред въззивен съд, без да е ясно дали такова обжалване е осъществено и какъв е резултатът по спора, или решението е влязло в сила така, както е постановено от районния съд. Ето защо касационният съд не може да го вземе предвид в настоящото производство.
Дори обаче да беше установено влизането на представеното съдебно решение в сила, касационният съд отново не би могъл само въз основа на неговото представяне, да допусне касационното обжалване, тъй като касаторът е пренебрегнал задължението си да посочи по кой правен въпрос сочи разрешение в представеното решение като противоречиво. При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на цитираното ТР. ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие. След като липсва каквото и да е позоваване на правен проблем, то съдът не може сам да изведе правен въпрос и да извърши необходимата по закона преценка.
На второ място се поставя правния въпрос за необходимите доказателства, по които следва да се определя режима на лични отношения, родителските права, дължимата издръжка от родителя за малолетните му деца, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, предвид разрешаването му в трайно установената съдебна практика. Самият касатор е посочил в изложението си, че решението на съда по поставените проблеми става въз основа на преценка на нуждите на децата и възможностите на родителите им въз основа на доказателства за тези обстоятелства. Конкретен правен въпрос с изводите на съда не се поставя – такъв например би могъл да бъде може ли емоционалната нужда на детето да е главната причина за определяне на родителските права, или какво е значението на възрастта и пола на детето за определянето на родителските права и пр. Въпросът за това върху какви доказателства съдът следва да основе решението си, се разрешава винаги конкретно, а в случаите на определяне на родителски права и местоживеене на детето, интересът на детето е водещ. Останалите позовавания в изложението към жалбата са по естеството си оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче биха могли да бъдат предмет на разглеждане от касационния съд едва след допускане на касационното обжалване – такива са оплакванията за допуснати процесуални нарушения и липса на мотиви. След като липсва общото основание за допускане на касационното обжалване, а именно поставянето на правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, то допълнителният критерий – наличието на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускането на касационното обжалване не може да се преценява и, следователно, касационното обжалване не може да се допусне.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 88 от 4 май 2012 г., постановено по в.гр.д. № 163 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2012 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: