Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
683_12_opr_288_partage_IIf_353
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
София, 17.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 683 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на С. А. Т., К. Д. Т. и А. Д. Т. срещу въззивно решение № 79 /16.01.2012 г. по гр.д. № 2165 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., 9 гр.с-в., с което е потвърдено решение от 23.03.2011 г. на Пловдивския районен съд, г.о., 6 с-в., с което е извършена делба на земеделски имоти и жалбоподателите са осъдени за разноски.
Жалбоподателите твърдят без да сочат основания за това, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно, в приложение навеждат доводи за неправилност и искат обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Р. К. Т., П. К. Д., К. В. К., С. Д. Т. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът за делба е оценяем и цената му не е под 5 000 лева.:
Производството е делбено, във втора фаза – по извършването на съдебна делба.
Въззивното решение е постановено по жалба на С. А. Т., К. Д. Т. и А. Д. Т. – жалбоподатели и в настоящото производство.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение по извършване на делба на земеделски земи, като е поставил в дял имоти на всички съделители, на правоприемниците на двама починали в хода на производството съделители, съдът е поставил земеделски имоти в общ дял.
Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователността на доводите на жалбоподателите: че пред първоинстанционния съд не са предявявани претенции по сметки, поради което и съдът не е следвало да разглежда такива;. че не е било оспорено твърдението на жалбоподателя С. Д. за извършени подобрения в един от имотите, на което, както и на размера на нейната квота (най-голяма), тя е основала искането за поставяне на този имот в неин дял, като най-голям по площ и стойност; че поради различния размер на дяловете на съделителите и на площите и стойността на делбените имоти, е правилен използваният от първоинстанционния съд критерий за разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК (без теглене на жребий), при който всички съделители да получат дял в натура и дяловете им да съответстват на техните квоти и така е определен поставения в дял на С. Д. имот – той е най-голям по площ и стойност и съответства на нейния дял, който е най-голям; че представеното във въззивното производство (във втора фаза на делбата) саморъчно завещание на наследодателя на страните, не е прието като доказателство поради липсата на предпоставките на чл.266 ГПК, тъй като то вече е представяно в първата фаза на делбата и съдът се е произнесъл по отношение на него като доказателство. Поради неоснователността на въззивната жалба въззивният съд е осъдил жалбоподателите да заплатят на насрещните страни разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ГПК.
Доводите на касационните жалбоподатели се отнасят до правилността на обжалваното решение, а не до неговата нищожност и недопустимост, а и при служебна проверка съставът на Върховния касационен съд не установи вероятност обжалваното въззивни решение да е нищожно, нито недопустимо.
Жалбоподателите извеждат следните процесуалноправни въпроси, за които твърдят, че са обуславящи:
1. въпрос, уточнен от настоящата инстанция по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: дали при смърт на някой от съделителите в хода на фазата по извършване на съдебната делба, съдът следва да постави на неговите правоприемници имот в общ дял, или следва да състави нов разделителен протокол въз основа на нова съдебна експертиза, за който твърдят, че е разрешен в противоречие с решение по гр.д. № 1455 /1969 г. на І г.о. на ВС, с което е прието, че в производството по съдебна делба е недопустимо принудително отреждане в общ дял на няколко съделители, ако няма изрично съгласие между тях, т.к. се нарушава един от основните принципи при извършването на съдебна делба – всеки съделител да получи дял в натура;
2. следва ли въззивният съд да интерпретира оплакванията на жалбоподателите единствено като относими към една нива и направените в нея подобрения, когато се иска отмяна на цялото първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на нарушенията;
3. следва ли първоинстанционният и въззивният съд да не обсъдят в решенията и представеното като ново доказателство саморъчно завещание от наследодателя, което променя квотите на част от съделителите;
4. при положение, че делбата е охранително производство, следва ли жалбоподателите да бъдат осъждани да заплащат разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателите твърдят, че вторият, третият и четвъртият въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Първият въпрос не е обуславящ, доколкото с въззивната си жалба жалбоподателите не са навели такъв довод за неправилност на първоинстанционното решение и въззивният съд не се е произнесъл по такъв довод и не е следвало да се произнесе. Наведен е довод, че първоинстанционният съд, при разпределение на образуваните дялове, неправилно е възложил и е разпределил дяловете, без да се е съобразил с правата на отделните съделители и съответно владените от тях имоти, който е конкретизиран по отношение на дяла на С. Д.. Видно от изложението по-горе въззивният съд се е произнесъл по този довод, при което не е обсъждал и не е следвало да обсъжда изведения въпрос.
Вторият въпрос не е обуславящ, доколкото, видно от изложението, въззивният съд е обсъдил всички доводи за неправилност на обжалваното решение (всички въззивни основания) и се е произнесъл по цялото искане за отмяната на решението.
Третият въпрос не е обуславящ, той е относим към първата фаза на делбеното производство (приключила с влязло в сила решение), доколкото наследството не е открито във втората фаза на делбеното производство (а преди завеждането на иска за делба). Към това може да се добави, че видно от изложението, въззивният съд е обосновал извода си, че представеното саморъчно завещание не е ново доказателство по смисъла на чл.266 ГПК и не са налице и останалите предпоставки на разпоредбата за приемането му като доказателство по делото, т.к. това доказателство вече е представяно в първата фаза на делбата, която е приключила с влязло в сила решение и съдът се е произнесъл по отношение на него като доказателство..
Четвъртият въпрос не е обуславящ., доколкото жалбоподателите са осъдени да заплатят на насрещните страни (ответници във въззивното производство) разноски за въззивното производство (на основание чл.78 ГПК) като резултат от неоснователността на въззивната им жалба, а не поради спецификата на делбеното производство. Т.е. в резултат на прилагане на правилата на чл.273 вр. чл. 71 вр. чл. 78,ал.3 вр. чл.81 ГПК, а не в резултат на прилагане на правилото на чл.355 ГПК, което се отнася до делбеното производство. Към това може да се отбележи и че самите жалбоподатели претендират разноски в касационната инстанция.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са изведени правни въпроси, които да осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Исканията на ответниците Р. К. Т., П. К. Д., С. Д. Т. и К. В. К. за заплащане на направените от тях разноски за процесуално представителство са основателни за сумите (в същата поредност) 1 400 лева (л.129), 600 лева (л.96), 750 лева и 750 лева (л.118 и л.119), чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представените договори з процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 79 /16.01.2012 г. по гр.д. № 2165 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., 9 гр.с-в.
Осъжда С. А. Т., К. Д. Т. и А. Д. Т. да заплатят на Р. К. Т. сумата 1 400 (хиляда и четиристотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда С. А. Т., К. Д. Т. и А. Д. Т. да заплатят на П. К. Д. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.,
Осъжда С. А. Т., К. Д. Т. и А. Д. Т. да заплатят на С. Д. Т. и К. В. К. по 750 (седемстотин и петдесет) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.