4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 984
София, 24.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 112 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Д. Н., М. К. К. и Н. Х. Г. – тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Д. К., против въззивното решение № 5807 от 1 август 2012 г., постановено по в.гр.д. № 10569 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е отменено решение без номер от 5 януари 2011 г., постановено по гр.д. № 14296 по описа на районния съд в гр. София за 2007 г. и вместо него са отхвърлени предявените от Н., К. и Г. искове против Ж. „А.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], с правно основание чл. 26, ал. 3 ЗЖСК за свикване на общо събрание по въпросите по т. 1, 2 и 3 от предложения дневен ред и по чл. 36, ал. 1 ЗЖСК за свикване на общо събрание по въпроса в чл. 35, ал. 1 ЗЖСК по т. 3 от предложения дневен ред, и в полза на ответника са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като, за да се отговори на въпроса има ли правна стойност отправената покана до Н. В., трябва да се отговори на въпроса какво е действието на вписването в регистъра на Ж. на членовете на контролния съвет, може ли да се приравнява действието на вписването на устава на Ж. на действието на вписването на членовете на контролния съвет; неправилно съдът е приел, че вписването на членовете на контролния съвет има конститутивно, а не оповестително действие; принципното правило е, че вписванията нямат конститутивно действие, тъй като такова действие следва от изрична разпоредба на закона, а съдът не е отграничил установеното в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗЖСК за влизането в сила на промените в устава; необходимостта от намесата на съда в случая се налага поради това, че не е изпълнена разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗЖСК от страна на председателя на управителния съвет – въпреки, че В. е избран за председател на контролния съвет още през 2002 г., това обстоятелство не е вписано в регистъра от оправомощеното за това лице; неправилно е възприето от въззивния съд, че правната квалификация на иска е по чл. 35 ЗЖСК, тъй като със свикването на общо събрание с посочения дневен ред се цели смяна на управителния съвет и ревизия на действията му, което да доведе до ценообразуване и последващо прекратяване на Ж.. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1, ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: какво е действието на вписването на членовете на контролния съвет – конститутивно или оповестително (сочат се решение на ВКС по отменения ГПК и влязло в сила решение на окръжен съд по административно дело); кои са процесуалните предпоставки за характеристиката на иска като такъв по чл. 26 ЗЖСК и по чл. 36 ЗЖСК и на какво основание съдът е определил квалификацията на предявения иск, след като не са представени и не съществуват доказателства за прекратяване на кооперацията, независимо, че строежът е напълно завършен, цената на имотите в сградата не е била определена от органите по ценообразуването.
Ответникът Ж. „А.”, [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че, за да бъде уважено искане по чл. 26, ал. 3 ЗЖСК следва да са спазени начинът и редът за свикване на общи събрания, а тези предпоставки не са налице, тъй като по делото не са ангажирани данни, че всички членове на управителния съвет са били уведомени за искането на групата член-кооператори за свикване на общо събрание, както и такива, че въобще е бил сезиран контролният съвет на кооперацията. Последният извод е подкрепен с виждането, че контролният съвет се счита оправомощен не от избора му, а от регистрацията в регистъра при съответния окръжен съд по седалището на кооперацията (чл. 8, ал. 3, изр. второ ЗЖСК), която има конститутивно действие; В. е бил избран за председател на контролния съвет на кооперацията през 2002 г., но промяната не била регистрирана, поради което адресатът на поканата на групата член-кооператори не е притежавал никаква оперативна и контролна власт, поради което действията или бездействията му не могат да ангажират отговорността на кооперацията. Другият предявен иск е квалифициран от съда като такъв по чл. 36, ал. 1 ЗЖСК за свикване на общо събрание по въпроса в чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, за разлика от приетата от първата инстанция квалификация по чл. 26, ал. 3 ЗЖСК. Прието е, че не са налице предпоставките за свикване на общото събрание от съда, тъй като по делото липсват каквито и да е данни, че сградата на Ж. е построена и въведена в експлоатация и че е било направено ценообразуване, поради което претенцията е неоснователна.
К. съд приема, че не са налице основанията, сочени от касатора, за допускане на касационното обжалване.
На първо място се поставя правният въпрос какво е действието на вписването на членовете на контролния съвет – конститутивно или оповестително. Проблемът е поставен във връзка с извода на съда, че контролният съвет на кооперацията не е бил изобщо сезиран с искането на групата член-кооператори за провеждане на събрание, тъй като контролният съвет се счита оправомощен не от избора му, а от регистрацията в съответния регистър, която има конститутивно действие. Независимо от правилността или неправилността на този извод, поставеният въпрос не може да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като касаторите не са поставили правен въпрос по първия, равнопоставен извод на въззивния съд – по делото не са представени данни, че всички членове на управителния съвет са били уведомени за искането на групата член-кооператори (доколко този извод съответства на изискването на чл. 26, ал. 2, изр. второ ЗЖСК не може да бъде преценявано от касационния съд поради липсата на правен въпрос). Допускането на касационното обжалване по втория довод на въззивния съд, по който е поставен и съответния правен въпрос, не би довело до друг изход по спора, предвид липсата на правен въпрос по първия извод. По втория правен въпрос относно предпоставките за исковете по чл. 26 и чл. 36 ЗЖСК, както и на какво основание съдът определя квалификацията на предявения иск, отговор отново не може да бъде даден в процедурата по чл. 290 ГПК, тъй като не е преодолян изводът на съда, че не е изпълнена процедурата по искането на една трета от членовете на Ж. за свикване на общо събрание, което следва да бъде отправено до управителния съвет. Липсата на правен въпрос по едно от обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд, независимо от интереса на касаторите касационното обжалване да бъде допуснато, лишава съда от възможност да разреши правния спор по същество по реда на чл. 290 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5807 от 1 август 2012 г., постановено по в.гр.д. № 10569 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: