социално и здравно осигуряване на физическо лице, руски гражданин – управител и съдружник в ООД, изразяваме следното принципно становище:

1_56/14.07.2009 г.
чл. 4, ал.1, т.7 ал.3, т.2 от КСО
чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО

Във връзка с Ваше запитване, заведено с вх.№…………. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. …….., относно социално и здравно осигуряване на физическо лице, руски гражданин – управител и съдружник в ООД, изразяваме следното принципно становище:
Според изложената фактическа обстановка лице, руски гражданин, е съдружник и управител по силата на договор за управление и контрол в ООД, регистрирано в Република България. Въпросът, който се поставя е какви осигурителни и здравни вноски се дължат и по какъв начин се внасят за лице, което няма ЛНЧ?
Съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 от КСО и продължава до прекратяването й. Сам по себе си фактът, че сте съдружник и управител не е достатъчен за Вас да възникне задължение за осигуряване. Видно от цитираната разпоредба, това задължение ще възникне от момента, в който започнете да упражнявате трудова дейност.
Управителите по договори за управление на търговски дружества, независимо от вида на самото търговско дружество или на неговия собственик,задължително се осигуряват за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица /чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО/. Такъв договор се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител – срещу заплащане на възнаграждение.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал.1, т.7 от КСО се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основната икономическа дейност на осигурителя, съгласно Приложение № 1 към чл.8, т.1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Със Закона за бюджета на Държавно обществено осигуряване за 2009 г. е определен максимален месечен размер на осигурителния доход 2000 лв.
От 01 януари 2009 г. размерът на осигурителните вноски се внася във фондовете на ДОО както следва:
– за фонд “Общо заболяване и майчинство“ – 3,5 на сто
– за фонд “Безработица“ – 1 на сто
За горепосочените фондове вноската се разпределя между осигурител и осигуреното лицев съотношение 60:40.
– за фонд “Пенсии“за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя: 8 на сто за сметка на осигуреното лице и 10 на сто за сметка на осигурителя
– за фонд “Пенсии“ за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя: 5,8 на сто за сметка на осигуреното лице и 7,2 на сто за сметка на осигурителя
– фонд „ДЗПО” за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 2,2 за сметка на осигуреното лице и 2,8 на сто за сметка на осигурителя
– за фонд “Трудова злополука и професионална болест“ – от 0,4 до 1,1 на сто, определени със ЗБДОО за съответната година по групи основни икономически дейности, като вноската е за сметка на осигурителя.
Ако обаче възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството, осигуряването се осъществява като самоосигуряващо се лице по реда на чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване и чл.1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/. В тези случаи достатъчно условие, за да възникне задължението за осигуряване е упражняването на трудова дейност. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установява с декларация подадена в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството и подписана от самоосигуряващото се лице. Осигурителните вноски са за сметка на осигуреното лице и се дължат авансово върху месечен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за всяка календарна година /чл.6, ал.7, т.1 от КСО/. Ако получава възнаграждение за положен личен труд в дружеството, осигуреното лице определя окончателен размер на годишен осигурителен доход по реда на чл.6, ал.8 от КСО с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
От 01 януари 2009 г. размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” от самоосигуряващи се лица, родени преди 01 януари 1960 г. е 18 на сто, а за тези родени след 31 декември 1959 г. е 13 на сто. За родените след 31 декември 1959 г. вноската за фонд ДЗПО е в размер на 5 на сто и е за сметка на осигуреното лице. Самоосигуряващите се лица по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Размера на вноската за фонд „Общо заболяване и майчинство” е 3,5 на сто. Вида на осигуряването /само за ф.Пенсии или за ф.Пенсии и за общо заболяване имайчинство/ се определяпо реда на чл.1, ал.3 и 4 от НООСЛБГРЧ.
В случай, че лицето получава възнаграждение като изпълнител по договор за управление и контрол и едновременно с това упражнява трудова дейност като съдружник в дружеството, на основание чл.6, ал.10 от КСОдължи осигурителни вноски и на двете основания. Осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година.
В КСО не е направено разграничение в осигурителния режим на лицата в зависимост от тяхното гражданство, поради което по гореописания ред следва да се осигурява съдружник и управител на търговско дружество, регистрирано по българското законодателство, който полага личен труд в предприятието срещу възнаграждение и когато е чуждестранно физическо лице.
Съгласно чл.33, ал.1, т.3 от Закона за здравно осигуряване задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Според чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗОзадължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване. На това основание, управителят и
съдружник в ООД – чужд гражданин следва да се осигурява здравно след придобиване на статут на постоянно пребиваващ в Република България.
За провеждане на осигуряването чуждестранните физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, нямат ЕГН или личен номер на чужденец, следва да се идентифицират със служебен номер, който се издава от компетентната ТД на НАП /чл.84, ал.3 от ДОПК/. Във Вашия случай следва да се обърнете към компетентната териториална дирекция на НАП и подадете искане за регистрация на чуждестранно физическо лице по утвърден образецвъз основа на което да Ви бъде издаден служебен номер.

Scroll to Top