23-22-537/09.04.2014 г.
чл. 10 от КСО
чл. 4, ал. 6 от КСО
чл.40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика”е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-537/12.03.2014 г. относноприлагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
След пенсионирането си като служител на Министерството на вътрешните работи (МВР), Вие упражнявате трудова дейност като адвокат, вписан в ……. адвокатска колегия от 1996 г. Като пенсионер, упражняващ свободна професия, Вие сте декларирали и внасяли дължимите здравноосигурителни вноски.
С влязло в сила решение № …/05.12.2012 г., постановено по адм. дело №…./2012 г., Административен съд ….., 10 състав е приел, че жалбоподателя по делото, бивш служител на МВР, пенсиониран през 2008 г. и упражняващ свободна професия, не дължи здравноосигурителни вноски във връзка с доходите от тази дейност и с решението е разпоредил внесените вноски да бъдат възстановени на лицето. В решението Административният съд се е позовал на решение №5/29.06.2000 г. на Конституционния съд на Република България, в което е прието, че пенсионерите, които упражняват свободни професии, не дължат осигурителни вноски за разлика от пенсионерите, които работят по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Поставен е следният въпрос:
Дължат ли здравноосигурителни вноски пенсионерите, упражняващи свободна професия?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност и продължава до нейното прекратяване.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО.
В ЗЗО не е предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава самоосигуряващите се лица от внасянето на задължителни здравноосигурителни вноски. Тезилица се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно койтолицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудови правоотношения през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, Решение №16161/29.12.2009 г. на ВАС по адм. дело №8159/2009 г., І о., Решение №13210 от 06.11.2009 г. на ВАС по адм. дело №1531/2006 г. VІ о., Решение №7359 от 05.07.2003 г. на ВАС по адм. дело №2775/2003 г. І о. и други.
В обобщение на изложеното следва да се приеме, че в ЗЗО липсва разпоредба, която да дава възможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително осигурените лица. Поради това същите, независимо, че са здравно осигурени за сметка на републиканския бюджет, в случай че получават доходи на различни основания (включително и като лица, упражняващи свободна професия), дължат здравно-осигурителни вноски, които се внасят върху сбора от осигурителните доходи. Следователно, въпреки че сте осигурен в качеството си на пенсионер, то Вие дължите и здравни вноски като самоосигуряващо се лице, в качеството си на адвокат.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘