ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 944
София, 17 юли 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1344 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 481/23.10.2013 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 766/2013, с което е отменено решение № 103/22.05.2013 на Врачанския районен съд по гр.д. № 60/2013, като е уважен предявеният иск за признаване на наложеното със заповед № 71/30.11.2012 дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за незаконно.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], Б.С., представляван от адв. В. Б. от М., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да напътва страните и дава конкретни указания по разпределението на доказателствената тежест и по материалноправния въпрос трябва ли производството на некачествена продукция да е системно, за да съставлява нарушение на трудовата дисциплина, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Г. М. П., представлявана от адв. Л. В. ат ВАК а я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като въззивният съд е приел че наказанието е незаконно, защото в заповедта на са посочени точно случаите на производство на некачествена продукция и времето на осъществяването им.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „пакетировач”. Дисциплинарното наказание е наложено с оспорваната заповед поради произвеждането на некачествена продукция – допускане на системни грешки при опаковането, прищипано гнездо, блистри с нарушена херметичност и груба грешка в разфасоването на таблетите в банката, допусната на 22.10.2012 г. Не е в тежест на работника да докаже надлежното изпълнение на трудовите му задължения, но в тежест на работодателя е да докаже отделните случаи на погрешно опаковане на съответните продукти и времето на допускането им, което не е сторено.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но той е разрешен в съответствие с установената в т. 2. ТР № 1/2013 ВКС, ОСГТК задължителна съдебна практика, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Поставеният материалноправен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание като нарушение е посочено „допускането на системни грешки при опаковането”. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено, достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, но тежестта на наложеното наказание не може да бъде преценена от съда без доказателства за количеството на произведената некачествена продукция и естеството на дефектите.
На ответницата по жалбата Г. М. П. следва да бъде присъдена сумата 700,00 лева разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 481/23.10.2013 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 766/2013.
ОСЪЖДА [фирма], Б. С. да заплати на Г. М. П. от [населено място], [община] сумата 700,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.